Обикновен розмарин: Разлика между версии

В Османската империя, сред българското и славянско население розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името ''[[гюлбул]]'' и ''[[гюлбул]] бюлюк''. Етимологията на името идва явно от турската дума гюл, означаваща ''роза'' и бюлюк, със значение на многообразие, разнообразие. Впоследствие тази смеска от билки, започва да се използват и в българската кухня. В турската кухня също е съществувала подобна смеска от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.

След Освобождението на България от Османското присъствие, тази подправка умишлено е била отричана и неглижирана заради турското си име, и приемането й, като турска. В Туция пък, турския аналог е смятан за Българскабългарска подправка и по същитеаналогични причини е спряла неговата употреба.

В съвременните кухни етзи почтисмеска е непозната под това име, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул е популярно и досега в кухните на Южните републикн от бившия Съветски съюз, както и в Турция и Кипър (в турскоезичната част на страната).