Закон за защита на държавата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Законът за защита на държавата (ЗЗД)''' е изключителен наказателен закон<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 72</ref>, гласуван от [[21 Обикновено Народно събрание]] на [[4 януари]] [[1924]] г. и влиза в сила с Указ № 2 от [[23 януари]] 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД).
Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на [[Правителство на България (41)|правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков)]]. Правителството идва на власт чрез [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат (1923)]] в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на [[Александър Цанков]] се стреми да узакони разправата с политическите си противници, които са в опозиция или са организирали и осъществили [[Юнско въстание|Юнското]] и [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от [[1923]] г. Законът няма основание в
С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 72</ref>
| |||