Богданци (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Файлът „Bogdanci-IWW.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Fastily поради: Per commons:Commons:Deletion requests/File:Bogdanci-IWW.jpg. |
|||
Ред 35:
На 26 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] една гръцка чета, тръгнала от чифлика на гръцкия поданик Хариси в село [[Крондирци]], е разбита край Богданци от българска милиция.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref>
В началото на 20 век християнското население на Богданци е силно смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Богданци има 1 400 българи екзархисти, 1 480 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]], 160 българи патриаршисти [[сърбомани]], 144 българи [[Римокатолическа църква в България|
В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО, начело на който застава учителят [[Атанас Тодев]] от [[Мачуково]], а след него учителите [[Иван Бардаров]] от Щип, [[Сава Михайлов]], Христо Трайков Лисичков, Стефан Попиванов и Христо Гонов Карпуцев.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 49 - 50, ISBN 9549514560</ref>
По времето на [[Балканска война|Балканската война]] (1912-1913) Богданци има около 1000 къщи <small>2/3</small> от които са български, а останалите турски и няколко цигански. От българските къщи около 450 са екзархистки, 150 гъркомански, 30-40
При избухването на Балканската война 78 човека от Богданци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.</ref>
| |||
