Белащински манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от черква, параклис и жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през [[1838]] година. Под открития притвор е аязмото, което се смята за останало още от основаването на манастира и за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 година.
Манастирът е изграден през [[1020]] година от [[Византия|византийския]] военачалник Никифор Скифи - управител на [[Филипополис]] от [[1018]] година. Според легендата Скифи има изключителен принос за поражението на цар [[Самуил]] през [[1014]] година при [[Беласица]] планина ([[Македония]]), тъй като се явил в тила му. Император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] подарил на Никифор Скифи 15 000 пленници от пленените Самуиловите войници. По-късно тези пленници основали село Беласица, което по-късно нарекли Белащица. Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има близо до 1000-годишен [[чинар]], южно от селото. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на [[Свети Георги Победоносец]].
Манастирът е опустошен от [[османци]]те при нашествието им на Балканския полуостров през [[1364]] година и възобновен през [[18 век]]. Опожарен е отново през [[1878]] г. при последните сражения през [[Руско-турска война|Руско-турската война]], когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията [[Куклен]] - [[Брестник]] - Белащица. След [[Освобождение на България|Освобождението]] манастирът е възстановен, но остава под ведомството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] до [[1906]] година.
| |||