Разлика между версии на „Скулптура“

4 байта изтрити ,  преди 6 години
м
м (промяна на словореда)
 
== Социален статус ==
По целия свят скулпторите обикновено са занаятчии, чиито творби не са подписани. Но през периода на класиката, много антични гръцки скулптори, например [[Фидий]], са признати в Атина и стават известни и богати. През Средновековието артисти като [[Гислеберт]] (12 век) понякога подписват творбите си и са търсени в различни градове на Италия, особено след периода [[Треченто]]. Такива творци са [[Арнолфо ди Камбио]], [[Никола Пизано]] и синът му Джовани. Много скулптори практикуват и в други изкуства, като живопис, например [[Андреа дел Верокио]], или архитектура, като [[Джовани Пизано]], [[Микеланджело]] или [[ДжакопоЯкопо Сансовино]], които поддържали големи работилници.
От началото на Високия Ренесанс, някои творци, като Микеланджело, [[Леоне Леони]] и [[Джамболоня]], стават заможни и придобиват благороднически титли. Те влизат в средите на принцовете. Декоративната скулптура върху сградите остава търговска, но скулпторите, които изработват индивидуални творби, са признати на едно ниво с художниците. Поне от 18 век нататък скулптурата привлича ученици от средната класа, въпреки че се създава по-бавно, отколкото живописта. По същия начин жените скулптори се появяват по-бавно, отколкото жените живописци и в повечето случаи са по-неизвестни от тях поне до 20 век.
<!--От зараждането на Турция като Република през 1923 г., нейното правителство създава паметници, за да наруши ислямската забрана да не се изобразяват човешки същества. Първоначално скулптори от Централна Европа вършат работата, защото няма тамошни скулптори, както и традиция как да се издигат паметници. Тази културна празнина обхваща четири века османски правила. Сред скулпторите, включени в изпълнението на задачата, били Джоузеф Торак, Пиетро Каноника, Антон Ханак и Рудолф Беллинг. Днешното обществено изкуство може да бъде видяно във всички градове на Турция. Столицата Анкара има над 250 обществени инсталации.-->