Корените на кръстоносните походи като цяло и конкретно на Първия кръстоносен поход са още в Ранното [[средновековие]]. Разпадането на [[Каролингска империя|Каролингската империя]] в
си и да тероризират селското население.
В отдушник за това насилие се превръщат кампаниите срещу нехристияните. [[Реконкиста]]та на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] е един такъв пример, който ангажира испанските рицари, както и наемници от други части на Европа, във война срещу [[маври]]те. [[Нормани]]те воюват за контрол над [[Сицилия]], а [[Пиза]], [[Генуа]] и [[Арагон]] систематично превземат ислямските крепости в [[Майорка]] и [[Сардиния]], освобождавайки бреговете на [[Италия]] и [[Испания]] от мюсюлмански набези.
Заради тези непрекъснати сблъсъци, идеята за война срещу мюсюлманите не е чужда на европейските народи. Мюсюлманите контролират центъра на християнския свят, Йерусалим, който със съседните земи е смятан за гигантска [[реликва]], място, където [[Христос]] е проповядвал, където е разпънат на кръст, погребан и възкръснал. През [[1074]] година папа [[Григорий VII]] призовава ''milites Christi'' ("воините на Христа") да се притекат на помощ на [[Византийска империя|Византийската империя]] на изток. Византийците претърпяват тежко поражение от [[селджукски турци|селджукските турци]] в [[Манцикерт (битка)|битката при Манцикерт]] три години по-рано. Този призив, макар и без особени последици, както и усиленото поклонничество в Светите земи през [[11 век]], фокусират вниманието върху Изтока. Папа [[Урбан II (папа)|Урбан II]] пръв представя пред широката публика идеята за Кръстоносен поход към Светите земи с известните думи "Господ го иска!".
Допълнителен мотив за нашествието е стремежът да се постави под контрол част от [[Пътя на коприната]], по който в Европа идват от Изтока стоки с висока добавена стойност като скъпи тъкани, [[подправки]] и др.
