Първи кръстоносен поход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
Още по-на изток [[Анатолия]], [[Сирия]], [[Палестина]] и [[Египет]] са под мюсюлманска власт, но по времето на Първия кръстоносен поход са политически и донякъде, културно разпокъсани, което определено допринася за успеха на похода. Анатолия и Сирия са контролирани от [[сунити]]те селджуки, образували по-рано една голяма империя (''Велики Селджук''), но в този момент разделени на множество малки държавици. [[Алп Арслан]] побеждава византийците при [[Манцикерт]] през [[1071]] година и присъединява към Велики Селджук по-голямата част от Анатолия, но тази империя се разпада след гражданска война, последвала смъртта на [[Малик Шах I]] през [[1092]] година.
 
В [[РумскиИконийски султанат|Румския султанат]] Малик Шах е наследен от [[Килидж Арслан I]], а в Сирия от брат си [[Тутуш I]], който умира през [[1095]] година. Синовете на Тутуш [[Ридван, малик на Халеб|Ридван]] и [[Дукак, малик на Дамаск|Дукак]] наследяват съответно [[Халеб]] и [[Дамаск]], като още повече разпокъсват страната между емири, враждебни един към друг, както и към [[Карбука]], [[атабег]] на [[Мосул]]. Като цяло тези държави са по-заинтересовани от консолидирането на своите територии и подчиняването на съседите си, отколкото от сътрудничество срещу кръстоносците.
 
В останалата част от селджукската територия управляват [[Ортокиди]]те в Североизточна Сирия и Северна [[Месопотамия]]. Те контролират Йерусалим до [[1098]] година. В Източна Анатолия и Северна Сирия е държавата, създадена от [[Данишменд]], селджукски наемник. Кръстоносците не познават нито една от тези групи до края на похода. Сектата на [[асасини]]те също е влиятелна в Сирия.