Битка при Лютцен: Разлика между версии

| сила1 = 12,800 пехота,<br>6,200 кавалерия,<br>60 оръдия

'''Битката при Лютцен''' (16 ноември 1632 г.) се води между католическата имперска армия на [[Албрехт фон Валенщайн|Валенщайн]] и протестантската армия от шведи и германци, командвана от шведския крал [[Густав II Адолф]] в хода на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618-1648 г.).

Денят се отличава с гъста мъгла, която забавя началото на битката. Тя започва добре за протестантите. Към 11 часа те атакуват слабото ляво крило на Валенщайн, където финландската кавалерия извършва блестящ пробив и всява паника. Налага се генерал Папенхайм да дойде на помощ с 3 000 души, за да отблъсне противниците. При това усилие обаче той е смъртно ранен и опитът за контраатака се проваля. Битката продължава да се води от тази страна на бойното поле с настъпления и отстъплания на двете армии. Докато води подкрепления в тази посока пада убит и шведския крал. Този факт обаче не става веднага известен и едва когато конят му е видян да габопирагалопира между двете армии, започва търсене. Открит е почти два часа по-късно и веднага е евакуиран в артилерийски фургон.

Междувременно шведското командване продължава да развива битката. Ветераните пехотинци от центъра атакуват противниковия център, макар че той е добре укрепен с окопи. Акцията им претърпява пълен провал - — първо те са съсипаниспрени сот артилерийски огън, а после пометени от конницата, излязла от втори ред. Два от най-именитите шведски полка са почти унищожени. Точно тогава се понася слуха за смъртта на Густав Адолф и в шведските редици настъпва паника. Те започват отстъпление, спряно на линията на резерва извън обхвата на имперската артилерия. Вторият в шведското командване - [[Бернхард фон Сакс-Ваймар]] -, поема поста главнокомандващ и се зарича да спечели битката. Но не неговите усилия, а вестта, че кралят наистина е убит, повдигат духа на армията. Решени да отмъстят, войниците тръгват напред и в унищожителна и за двете страни схватка успяват да изтикат Валенщайн от позицията му, завладявайки оръдията му. Имперската армия отстъпва в боен ред.

По време на отстъплението, вече след мръкване, Валенщайн среща 4000-та пехота, която цял ден е бързала на помощ. Той отхвърля желанието и&#768; да предприеме контраатака, а я оставя да прикрива изморените му войници. Принуден да напусне Лайпциг и Саксония изобщо, той се оттегля в Бохемия. Така победата в тацитази битка остава за протестантите и особено за шведите, но загубата на Густав Адолф се оказва по-тежка от стратегическите ползи. Не е изненадващо, че скоро шведите ще претърпят поражение в [[Битка при Ньордлинген|битката при Ньордлинген]].