Банка на Англия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
Създадена през [[1694]] г., тя е 2-та в света централна банка след Банката на Швеция, която е учредена през 1668 г. Първоначално е организирана като частна банка и едва след нейната национализация през 1946 г. става публична организация, напълно принадлежаща на правителството.
Банката на Англия, бившата Губернатор и Компания на Банката на Англия, е централната банка на Обединеното кралство и модел, по който повечето централни банки са направени. Създадена през 1694, Банката е втората най-стара банка на света след Шведската банка и осмата банка в света. Тя е създадена като банката на Английския губернатор и все още е банкер на Нейно Величество. Банката е била частна институция докато не е национализирана през 1946г.
През 1998г. става независима публична организация, която е притежание на Ковчежника, който представлява правителството и има пълна независимост в провеждането на паричната политика.
Банката е едната от осемте банки, които имат право да печатат банкноти в Обединеното кралство, но притежава монопол при печатането на банкноти в Англия и Уелс и регулира печатането на банкноти от частни банки в Шотландия и Северна Ирландия.
Комитетът по паричната политика на банката е прехвърлил отговорността за провеждането на паричната политика. Трезорът има делегирани права да дава заповеди на комитета, в случай че това е наложително и е в интерес на обществото и при крайни икономически ситуации. Комитетът по финансова политика на банката провежда първото си заседание през 2011г. , като макро пруденциален регулатор, който наглежда регулацията на финансовия сектор в Обединеното Кралство.
Централата на банката е базирана в Лондон от 1734г. насам. Марк Карни става губернатор на банката на 1 юли 2013г. Той е първият губернатор на банката, който не е британец.
==История==
Разгромната загуба на Англия от Франция, основната военноморска сила, става причина за възвръщането на Англия като глобална сила. Англия няма друг избор, освен да създаде могъщ флот. За съжаление, никакви публични средства не са били достъпни, а кредита на доверие на народа към правителството на Уилям III е бил толкова нисък, че е било невъзможно да се заемат 1,200,000 паунда(на 8 процента лихва), които правителството е искало.
За да помогне на издаването на заема, заемодателите се инкорпорират от името на губернатора и компанията на банката на Англия. На Банката се дават изключителни права върху баланса на правителството и тя е била единствената корпорация с ограничена отговорност, която е имала право да печата банкноти. Заемодателите са могли да дадат на правителството пари в брой и да издават банкноти срещу държавни облигации, които от своя страна са могли да бъдат давани назаем също. Сумата от 1.2 милиона паунда е била събрана за 12 дни, като половината от нея е използвана за повторното построяване на флота.
Като страничен ефект, огромното индустриално усилие е изисквало от ковачници до земеделие, които да подпомагат възстановяването на флота. Всичките това помага на икономиката да се трансформира. Това помага на новото Кралство Великобритания да се превърне в голяма сила. Мощта на флота прави Великобритания доминантната световна сила в края на 18ти и началото на 19ти век.
Създаването на Банката е с помощта на Чарлс Монтагю, Първи ърл на Халифакс, през 1694, по план предложен от Уилям Патерсън три години преди това, който обаче не е бил осъществен. Той предлага заем от 1.2 милиона паунда, който да бъде даден на правителството. В замяна участниците са инкорпорирани като Губернатора и компания на Банката на Англия, с дългосрочни банкови привилегии, включително и печатането на банкноти. Кралската харта, която е утвърдена на 27 юли чрез приемането на Тонидж Акт през 1694. Публичните финанси са били в толкова тежко положение, че лихвата по кредита е била 8% на година и също така е имало такса за управление, която е била 4 000 паунда на година. Първия губернатор на Банката е Сър Джон Хублън, който е изобразен на банкнотата от 50 паунда, издадена през 1994г. Хартата е обновявана през 1742, 1764 и 1781.
Първоначалният дом на Банката се намира в Уолбрук, Лондон, където през 1954г. по време разкопки археолози разкриват останките от древен римски храм на Митрас. Останките от храма са може би най-известните римски останки в Лондон за целия 20ти век и са изложени публично.
Банката се премества на сегашното си място на Треднийдъл стрийт и в последствие придобива съседните имоти, за да се създаде сегашната постройка. Повторното построяване на Банката от Хърбърт Бейкър, който разрушава по-голямата част от по-ранната постройка на сър Джон Соун, е описано от историка по архитектура Николаус Певзнер като „най-голямото архитектурно престъпление извършено в Лондон през 20ти век”.
Когато идеята и реалността за държавния дълг се появяват през 18ти век, той също се управлява от Банката. С подновяването на хартата през 1781г. банката е била банка на банките – пазейки достатъчно злато за да покрие банкнотите. Това е било така до 26 февруари 1797г. когато войната дотолкова изчерпва златните резерви, че правителството забранява на Банката да се разплаща в злато. Тази забрана трае до 1821г.
Банката се е отървавала на косъм и в други събития. През 1780г., протестиращи в Лондон се опитват да нахлуят в сградата. В резултат на това, до 1973г., всяка нощ е имало патрулиращи войници, които са пазели банката и националното злато.
===19ти век===
Банковата харта от 1844 обвързва печатането на банкноти към златните резерви и дава изключителни права на Банката по отношение на печатането на банкноти. Частните банки, които са имали правото преди хартата, са продължили да печатат пари при условие, че централите са им били извън Лондон и при условие, че са депозирали някакъв вид гаранция за банкнотите, които са отпечатали. Няколко английски банки продължават да печатат собствени банкноти докато и последната е придобита през 30те години на 20ти век. Шотландски е северно ирландски банки все още имат това право.
===20ти век===
Великобритания остава в златния стандарт до 1931г. когато златните резерви и тези в чуждестранна валута се преместват в Трезора, като управлението им е все още поверено на Банката. През 1998г. Банката получава правата да отговаря за лихвената политика.
По време на управлението на Монтагю Норман, от 1920г. до 1944г., Банката прави умишлени опити да се отдръпне от банкирането на дребно и да се превърне в централна банка. През 1946г., скоро след края на мандата на Норман, банката е национализирана по времето на управлението на лейбъристите.
След 1945г. Банката следва политиките на икономиката на Кейнс, и по-конкретно „лесните пари” и ниските лихвени проценти в опит да стимулира потреблението. Банката се опитва да поддържа постоянен обменен курс и да се справи с инфлацията и слабия паунд с помощта на по-висок контрол върху кредити и обмяната.
През 1981г. задължението банките да поддържат определен резерв от техните депозити в Банката е отменено.
На 6 май 1997г. след парламентарните избори, които докарват лейбъристите на власт за първи път от 1979г., министърът на финансите Гордън Браун обявява, че Банката ще има пълна независимост върху паричната политика. Позовавайки се на условията от Акта на английската централна банка от 1998, Комитета по парична политика на Банката има еднолична отговорност да определя лихвените проценти, така че да се постигне определения инфлационен процент от 2.5%. Рамката на инфлацията е свалена на 2% откакто „потребителската кошница” става основен инфлационен индекс. Ако инфлацията е с 1% повече или по-малко от зададеното ниво, губернаторът на Банката трябва да напише писмо до финансовия министър обяснявайки ситуацията и нейното решение.
Предаването на властта върху паричната политика в ръцете на Банката е основен приоритет в икономическата политика на либералните демократи по време на изборите през 1992г.
==Функции на банката==
Банката изпълнява всички функции присъщи на една централна банка.
{{Превод от2|en|Bank of England|355619692}}
== Външни препратки ==
| |||