Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
== Планетата Земя ==
{{основна|Земя}}
=== Геология ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Жива природа и еволюция ===
{{Основна|Еволюция}}
[[File:The Earth seen from Apollo 17.jpg|thumb|Земята, видяна през 1972 година от космонавтите на [[Аполо 17]]. Тази снимка е единствената по рода си до този ден, показваща Земята, изцяло огряна от Слънцето.]]
[[Земя]]та е единствената позната на човечеството [[планета]], на която има [[живот]] и в момента на нея има около 6,8&nbsp;x&nbsp;10<sup>13</sup>&nbsp;<math>kg</math> биомаса. Живата природа се състои от всички [[организъм|организми]] - [[Микроорганизъм|микроби]], [[животно|животни]] и [[растение|растения]]. Техните характерни белези са, че са съставени от [[клетка|клетки]] и съдържат [[генетика|генетичната]] информация, която спомага за тяхното възпроизводство. Организмите се организират в [[екосистема|екосистеми]] и са съставна част на [[биосфера]]та.
 
Счита се, че [[живот]]ът на [[Земя]]та е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Първите форми на [[живот]] са били примитивни и са имали прости [[орган]]и за възпроизводство и унаследяване на белези. По пътя на [[еволюция]]та и чрез естествения подбор се е получило много по-голямо разнообразие на видовете. Тези, които не са могли да се приспособят към променящите се външни условия, постепенно са изчезнали. На няколко пъти в историята на [[Земя]]та е имало периоди на масово изчезване на видове. Теорията за [[еволюция]]та е основана от [[Чарлз Дарвин]] и описана в „[[Произход на видовете]]“ ([[1859]] г.). По това време обаче тя все още не може да обясни механизма на унаследяване. Едва през [[1940]] г. с откритието на [[ДНК]] и идентифицирането ѝ като основен и градивен [[ген]]етичен материал се поставят основите на [[генетика]]та и молекулярната [[биология]].
 
==== Микроби ====
{{Основна|Микроорганизъм}}
Микроорганизмите или микробите са едноклетъчни организми с много малки размери и поради тази причина не могат да се видят с просто [[око]], могат да бъдат изучавани само с помощта на [[микроскоп]]. Техни главни представители са [[протисти]], [[гъби]]чки и [[бактерия|бактерии]] - първите форми на [[живот]], погледнато исторически. [[Вирус]]ите не се считат за микроорганизми (жива материя), но понякога са предмет на изучаване от [[микробиология]]та. [[Микроорганизми]]те са широко разпространени на нашата [[планета]], могат да се намерят навсякъде, където има [[вода]], размножават се бързо, лесно се адаптират, поради което могат да оцелеят и в извънземното [[пространство]]. Открити са от [[Антони ван Льовенхук]]. Той изказва предположението, че микроорганизмите играят роля във ферментационните процеси. Много от тези [[микроорганизми]] са полезни и съществени за нормалното функциониране на другите живи същества - [[растения]]та и [[животни]]те, но има и патогенни (болестотворни) микроби, които пренасят зарази или причиняват [[болест]]и и [[инфекция|инфекции]]. Такива са например стафилококите и стрептококите. Науката, която се занимава с изучаването и класифицирането на [[микроорганизми]]те, се нарича [[микробиология]], а учените се наричат микробиолози.
 
==== Растения и животни ====
{{Основна|Растения|Животни}}
[[Файл:Plants.jpg|ляво|мини|Растения]]
[[Файл:Animal diversity October 2007.jpg|дясно|мини|Животни]]
 
===== Домашни, култивирани, питомни =====
Хората опитомяват и отглеждат домашни [[животни]] с различни цели. [[Куче]]тата например служат за пазачи, спасяват хора от [[лавина|лавини]], намират наркотици и откриват [[следа|следи]] по миризмата, в [[Аляска]] служат за [[транспорт]], а незрящите ги използват за [[водач]]и. [[котка|Котките]] се отглеждат за компания и за да убиват дребни [[гризачи]]. Други домашни животни са [[домашна кокошка|кокошки]], [[прасе]]та, [[хамстер]]и, [[риба|рибки]], [[кон]]е, [[овца|овце]] и [[крава|крави]]. Някои от тях се отглеждат за [[месо]], други за [[яйце|яйца]], трети за [[мляко]] или [[вълна]], но има и такива, които се отглеждат с чисто декоративна цел, за украса (например [[аквариум]] с [[риба|рибки]]).
 
[[Растения]]та имат още по-голямо разнообразие в предназначението си. Те биват [[дърво|дървета]], [[храст]]и, [[цвете|цветя]], [[билки]], [[трева]], [[мъх]] и лиани. Цветята обикновено се отглеждат за красота на дома и приятен аромат, [[билки]]те и [[трева|тревите]] за [[чай]], [[кафе]], подправки към ястия и лечение на различни заболявания, овощните дървета за [[плод]]ове за консумация, житните растения за производство на [[хляб]] и [[зеленчук|зеленчуците]] за директна консумация.
 
===== Диви =====
[[Див]]ата природа е природа, незасегната и неконтролирана от [[човек]]а. В много страни, включително и в [[България]], се създават [[национален парк|национални паркове]], чиято основна цел е опазване на биологичното разнообразие и защита на [[див]]ата природа. Едни от [[див]]ите [[животни]], които се срещат в [[България]], са [[вълк]], [[мечка]], [[дива свиня]], [[благороден елен]], [[елен лопатар]] и [[сърна]]. Застрашените видове в [[България]] са записани в [[Червена книга на България|Червената книга]]. Такива са [[златка]]та, [[вълк]]ът, [[пъстър пор|пъстрият пор]], [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[видра]]та, [[дива котка|дивата котка]], [[черен щъркел|черният щъркел]], [[осояд]]ът, [[скален орел|скалният орел]], [[ливаден дърдавец|ливадният дърдавец]], [[горски бекас|горският бекас]], [[гълъб хралупар|гълъбът хралупар]], [[Белогръб кълвач|белогърбият кълвач]], [[черен кълвач|черният кълвач]], [[малък креслив орел|малкият креслив орел]], [[сокол орко|соколът орко]], [[голям ястреб|големият ястреб]], [[египетски лешояд]], [[орел змияр]], [[ловен сокол]] и други.
 
Понякога, макар и не твърде често, учените откриват нови видове животни и растения.<ref>[http://news.nationalgeographic.com/news/2007/02/photogalleries/antarctic-species/ Antarctic Ice Breakups Reveal New Species]</ref>
 
=== Нежива природа ===
Неживата природа се състои общо казано от вещества и [[енергия]]: [[елементарни частици]], [[Химичен елемент|химични елементи]], [[минерал]]и, небесни тела и [[галактика|галактики]].
 
[[Файл:Atomic resolution Au100.JPG|мини|ляво|170п|[[Атом]]и на химичния елемент [[злато]], заснети със [[сканиращ тунелен микроскоп]]]]
 
==== Химични елементи ====
{{основна|Химичен елемент}}
[[Химични елементи по атомен номер|Химичните елементи]] са съставени само от един тип [[атом]]и, определени с атомния си номер, които съдържат точно определен брой [[протон]]и. Химичният елемент се определя еднозначно с броя на [[протон]]ите, но броят на [[неутрон]]ите може да варира . Това създава [[изотоп]]ите на определен [[химичен елемент]]. Най-леките химични елементи са [[водород]] и [[хелий]], а от 117 химични елемента в периодичната таблица на [[Менделеев]] 94 съществуват естествено и могат да се намерят в природата. Едни от най-разпространените са [[силиций]], [[азот]], [[водород]] и [[въглерод]].
 
==== Минерали ====
{{основна|Минерал}}
[[Минералогия]]та се занимава с изучаването на [[минерал]]ите&nbsp;— естествени [[химичен елемент|химични елементи]] или съединения, образувани при [[геология|геоложки]] процеси. Те са твърди вещества с постоянен химичен състав и имат [[кристал]]на структура. По състава си могат да бъдат класифицирани като обикновени химични елементи ([[диамант]]), соли ([[флуорит]], [[хлорид]]) или силикати с доста сложна композиция. Едни от най-разпространените [[минерал]]и на [[Земя]]та са [[кварц]], [[калцит]], [[каолин]], [[сяра]] и [[флуорит]]. Но около половината от минералите са рядкост.
Има разлика между [[скала|скали]], [[минерал]]и и [[руда|руди]]. Скалите са съставени от един или няколко вида минерали, но могат да съдържат и органични вещества. [[Руда]]та е [[скала]], която съдържа един или няколко редки или важни за индустрията минерали, добива се в [[мина]] и от нея се извличат [[метал]]и.
 
=== Екосистеми ===
{{основна|Екосистема}}
 
Глобалната планетарна екосистема се нарича [[биосфера]] и може да се разглежда като съставена от четири сфери – биосфера, литосфера, хидросфера и атмосфера. Основен принцип, който управлява функциите на биосферата, е принципът на ограничаващите (лимитиращите) фактори. Този принцип е израз на съвместното действие на екологичните фактори, тъй като те си взаимодействат, и означава, че нивото на жизнената дейност на организмите се определя от онзи екологичен фактор, който е в минимум спрямо останалите, т.е. най-далеч от своя оптимум.
 
=== Атмосфера и климат ===
{{основна|Земна атмосфера|Климат|Метеорологично време}}
[[Image:Top of Atmosphere.jpg|thumb|300px|[[Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)|Синята светлина се разсейва повече]] от другите цветове от атмосферните газове, което придава на Земята синьо [[Хало (оптика)|хало]] (ореол) при поглед от Космоса]]
Метеорологичното време е [[теория на хаоса|хаотична система]], която се влияе от малки промени в околната среда, вследствие на което точното прогнозиране на времето е възможно само до няколко дни напред. Като цяло, в момента има две постоянни тенденции: (1) Средната температура се увеличава, и (2) в регионалните климатични системи настъпват забележими промени.<ref>{{cite news| title=Tropical Ocean Warming Drives Recent Northern Hemisphere Climate Change |publisher=Science Daily|date=April 6, 2001 | url=http://www.sciencedaily.com/releases/2001/04/010406073554.htm | accessdate=2006-05-24 }}</ref>
 
=== Водни системи на Земята ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Човешка дейност и нейното влияние върху природата ===
== Планети, звезди и галактики ==
Природа съществува и извън [[Земя]]та, но единствената '''жива природа''' засега съществува само на [[Земя]]та. В извънземното пространство могат да се намерят няколко вида органични молекули (открити с микровълнова [[спектроскопия]]), космически лъчи, [[плазма]] (от която са съставени [[звезда|звездите]]), [[планета|планети]], [[комета|комети]], [[черна дупка|черни дупки]] и космически прах.
 
Последните [http://marsrovers.nasa.gov/newsroom/pressreleases/20070521a.html открития] на марсианските роувъри ''Spirit'' и ''Opportunity'' сочат за наличието на [[вода]] в миналото и потенциална възможност за някакви форми на [[живот]] съществували на [[Марс (планета)|Марс]]. На [[24 април]] [[2007]] година учени от [[обсерватория]]та в [[Женева]] съобщават за откритието на [[планета]] ''Gliese 581 c'' по посока на съзвездието Везни, намираща се на около 20,5 светлинни години от [[Земя]]та, която обикаля около звезда от тип [[червено джудже]] и на която теоретично погледнато може да съществува течна [[вода]] и възможност за [[живот]]. Според извършените изчисления се предполага, че тя има [[температура]], близка до тази на нашата [[планета]].
 
Откритието е направено благодарение на спектрографа HARPS (''High Accuracy Radial Velocity for Planetary Searcher''), монтиран на [[телескоп]]а на Европейската южна обсерватория в [[Ла Сия]], [[Чили]] с [[диаметър]] 3,6 m.<ref>[http://astro.314c.com/article.php?%CF%EE%E4%EE%E1%ED%E0%20%ED%E0%20%C7%E5%EC%FF%F2%E0%20%EF%EB%E0%ED%E5%F2%E0 Астрономически портал - първа планета в обитаемата зона на друга звезда]</ref> Учените имат намерение да използват [[Канада|канадския]] MOST (''Microvariability and Oscillations of STars'') [[телескоп]], за да проведат по-нататъшни изследвания на [[планета]]та.
 
== Човешка дейност ==
Макар че хората представляват сравнително нищожен процент от цялата биомаса на [[планета]]та, ефектът от тяхната дейност има огромни последици върху природата. Развитието на [[технология|технологиите]] довежда до експлоатирането на природните ресурси в големи мащаби. Замърсяването на [[въздух]]а и [[вода]]та, изсичането на [[гора|горите]], затоплянето на [[климат]]а, изчезването на някои видове [[растения]] и [[животни]] са само част от последствията на човешката дейност.
 
Картинка:EVOSWEB 013 oiled bird3.jpg|След нефтен разлив
</gallery>
 
== Планети, звезди и галактики ==
Природа съществува и извън [[Земя]]та, но единствената '''жива природа''' засега съществува само на [[Земя]]та. В извънземното пространство могат да се намерят няколко вида органични молекули (открити с микровълнова [[спектроскопия]]), космически лъчи, [[плазма]] (от която са съставени [[звезда|звездите]]), [[планета|планети]], [[комета|комети]], [[черна дупка|черни дупки]] и космически прах.
 
Последните [http://marsrovers.nasa.gov/newsroom/pressreleases/20070521a.html открития] на марсианските роувъри ''Spirit'' и ''Opportunity'' сочат за наличието на [[вода]] в миналото и потенциална възможност за някакви форми на [[живот]] съществували на [[Марс (планета)|Марс]]. На [[24 април]] [[2007]] година учени от [[обсерватория]]та в [[Женева]] съобщават за откритието на [[планета]] ''Gliese 581 c'' по посока на съзвездието Везни, намираща се на около 20,5 светлинни години от [[Земя]]та, която обикаля около звезда от тип [[червено джудже]] и на която теоретично погледнато може да съществува течна [[вода]] и възможност за [[живот]]. Според извършените изчисления се предполага, че тя има [[температура]], близка до тази на нашата [[планета]].
 
Откритието е направено благодарение на спектрографа HARPS (''High Accuracy Radial Velocity for Planetary Searcher''), монтиран на [[телескоп]]а на Европейската южна обсерватория в [[Ла Сия]], [[Чили]] с [[диаметър]] 3,6 m.<ref>[http://astro.314c.com/article.php?%CF%EE%E4%EE%E1%ED%E0%20%ED%E0%20%C7%E5%EC%FF%F2%E0%20%EF%EB%E0%ED%E5%F2%E0 Астрономически портал - първа планета в обитаемата зона на друга звезда]</ref> Учените имат намерение да използват [[Канада|канадския]] MOST (''Microvariability and Oscillations of STars'') [[телескоп]], за да проведат по-нататъшни изследвания на [[планета]]та.
 
== Вижте също ==