Божин Симич: Разлика между версии

На [[Солунски процес срещу Черна ръка|Солунския процес срещу Черна ръка]] в 1917 година е осъден на 15 години затвор и за това след [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] остава в Русия и става полковник от Червената армия. В 1936 година се връща в Югославия. Арестуван е на границата и чина полковник от Сръбската армия му е отнет. Отведен е в Пожаревац, за да изтърпи присъдата си от Солун. Сестра му Зора Попович моли министър-председателя [[Милан Стоядинович]] за освобождаването му. Симич е освободен. Поддържа тесни връзки със съветския посланик [[Виктор Плотников]] и с генерал [[Душан Симович]], с когото се среща на 26 март 1941 година, деня преди преврата, и го информира за желанието на СССР да сключи споразумение с Югославия. В правителството [[Душан Симович]] е назначен за министър без портфейл и веднага след военния преврат на 27 март заедно с офицера от НКВД [[Мустафа Голубич]] заминава със самолет за Москва и участва в подписването на Споразумението за приятелство между Югославия и СССР. През Втората световна война Симич е министър в правителството в изгнание.<ref name="Janković"/> Като министър говори в долната камара на британския парламент, като се противопостави на съюзническите бомбардировки над Белград от съюзниците с аргументите, че в Сърбия има съпротивително движение, а не се бомбардира България, която е на страната на Оста. След това му изявление последват чести бомбардировки на София.