Разлика между версии на „Горнотракийска низина“

редакция без резюме
[[Image:Karandila2.jpg|мини|350п|Изглед към [[Сливен]] и Горнотракийската низина от южните склонове на [[Стара планина]]]]
 
'''Горнотракийската низина''' е най-обширната [[низина]] в [[България]]. Тя е част от историко-географската област [[Тракия]], като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографските области]] на [[Краищенско-Тунджанска зона|Краищенско-Тунджанската зона]] и се простира на територията на 5 области [[Област Пазарджик|Пазарджишка]], [[Област Пловдивска|Пловдивска]], [[Област Стара Загора|Старозагорска]], [[Област Хасково|Хасковска]], [[Област Сливен|Сливенска]] и [[Област Ямбол|Ямболска]].
 
==Географско положение==
Обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''.
 
Горнотракийската низина се простира между [[Средна гора]] - на север, [[Родопите]] - на юг, от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на запад и до [[Манастирски възвишения|Манастирските възвишения]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и [[Сакар]] - на изток.
 
Дължината на низината е 180 км, а ширината е 50 км.<ref>Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.</ref> Площта е 6000 km<sup>2</sup>. Средната надморска височина е 168 m.
 
Разделя се от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] и [[Драгойновски височини|Драгойновските височини]] на 2 части:
 
==Геоложки строеж==
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и [[Родопите]] се простира по цялото протежение на низината [[Маришка разломна зона]] - от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер|терциера]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
 
==Развитие на релефа==
През [[терциер|терциера]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
 
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в [[България]]. За последните 200 години са се случили 4-5 разрушителни [[земетресение|земетресения]], а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са [[Чирпанско земетресение]] от [[1928]] и [[Велинградско земетресение]] [[1977]].
[[Безмразов период|Безмразовият период]] е доста по-продължителен от този в [[Северна България]].
 
Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. От северните склонове на [[Родопите]] се спуска [[фьон]].
 
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 мм, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] - канали, язовири, водоизравнители и т.н.