Горнотракийска низина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Горнотракийската низина''' е най-обширната [[низина]] в [[България]]. Тя е част от историко-географската област [[Тракия]], като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографските области]] на [[Краищенско-Тунджанска зона|Краищенско-Тунджанската зона]] и се простира на територията на 5 области [[Област Пазарджик|Пазарджишка]], [[Област Пловдивска|Пловдивска]], [[Област Стара Загора|Старозагорска]], [[Област Хасково|Хасковска]], [[Област Сливен|Сливенска]] и [[Област Ямбол|Ямболска]].
== Географско положение, граници, големина ==
Низината обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''. Простира между [[Средна гора]] - на север, [[Родопите]] и [[Манастирски възвишения|Манастирските]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и [[Сакар|Сакар планина]] на изток. Дължината ѝ от запад на изток е 160-180 км, а ширината до 40-50 км.<ref>Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.</ref> Площта е 6030 km<sup>2</sup>, а Средната ѝ надморска височина — 168 m.
=== Деление ===
Морфохидрографските и физикогеографските особености на низината дават основание тя да бъде поделена на две подобласти — Западна ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]) и Източна ([[Старозагорско поле]]), като двете полета са разделени от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]].
* [[Западна Горнотракийска низина]] ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]). То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната — от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[Чирпанските възвишения|Чирпански възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
* [[Източна Горнотракийска низина]] ([[Старозагорско поле]])
== Геоложки строеж ==
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и [[Родопите]] се простира по цялото протежение на низината [[Маришка разломна зона]] - от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
== Развитие на релефа ==
През [[терциер]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в [[България]]. За последните 200 години са се случили 4-5 разрушителни [[земетресение|земетресения]], а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са [[Чирпанско земетресение]] от [[1928]] и [[Велинградско земетресение]] [[1977]].
== Климат ==
В [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западните части на Горнотракийската низина]] се обособява област с [[преходноконтинентален климат]], докато в най-югоизточните - [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. [[Орография|Орографските]] прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север [[Стара планина]] и [[Средна гора]] са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг [[Родопите]] възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска [[температура]] е около 0°C, [[температурна апмплитуда|температурната амплитуда]] е по-малка от тази на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град [[Садово]] е измерена най-високата температура в [[България]]. На [[5 юли]] [[1916]] температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината.
[[Безмразов период|Безмразовият период]] е доста по-продължителен от този в [[Северна България]].
Line 30 ⟶ 29:
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 мм, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] - канали, язовири, водоизравнители и т.н.
== Лозарство ==
В района се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират значително, както по количество, така и по достойнства.Районът е сравнително равнинен, но лозовите масиви са разположени на хълмисти терени в предпланините на [[Средна гора]], [[Родопите]] и [[Сакар]]. Сравнително високите годишни температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благоприятни за червени винени сортове [[грозде]]. Най-широко разпространени са [[Мерло]], [[Каберне совиньон]], а в някои микрорайони и емблематичния български сорт [[Мавруд]]. Произведените вина от тези сортове се отличават с интензивно обагряне, висока плътност, наситен аромат с топъл, южен характер и значителен потенциал за дългогодишно отлежаване. Микрорайоните около [[Хасково]], [[Стамболово]], [[Любимец]] и [[Ивайловград]] се свързват предимно с отлични вина от сорта Мерло. С много достойнства и индивидуалност са вината от Каберне совиньон от [[Оряховица]], [[Перущица]], [[Брестовица (Област Пловдив)|Брестовица]]. Микрорайонът на [[Асеновград]] неизменно се свързва с престижа на вината от сорта [[Мавруд]].
== Вижте още ==
* [[Източна Тракия|Одринска (Източна) Тракия]]
* [[Западна Тракия|Беломорска (Западна) Тракия]]
* [[Тракийски въпрос]]
== Библиография ==
<references/>
* Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.426-434. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17076.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 150. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581.
[[Категория:Горнотракийска низина| ]]
| |||