Разлика между версии на „Горнотракийска низина“

редакция без резюме
Низината обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''. Простира между [[Средна гора]] - на север, [[Родопите]] и [[Манастирски възвишения|Манастирските]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и [[Сакар|Сакар планина]] на изток. Дължината и&#768; от запад на изток е 160-180 км, а ширината до 40-50 км.<ref>Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.</ref> Площта е 6030 km<sup>2</sup>, а Средната и&#768; надморска височина — 168 m.
 
=== Деление ===
Морфохидрографските и физикогеографските особености на низината дават основание тя да бъде поделена на две подобласти — Западна ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]) и Източна ([[Старозагорско поле]]), като двете полета са разделени от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]].
* [[Западна Горнотракийска низина]] ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]). То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната — от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[Чирпанските възвишения|Чирпански възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
 
*=== [[ИзточнаЗападна Горнотракийска низина]] ([[СтарозагорскоПазарджишко-Пловдивско поле]]) ===
{{основна|Пазарджишко-Пловдивско поле}}
* [[Западна Горнотракийска низина]] ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]). То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната — от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[Чирпанските възвишения|Чирпански възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
 
=== [[Източна Горнотракийска низина]] ([[Старозагорско поле]]) ===
{{основна|Старозагорско поле}}
То заема източната, широка половина на низината. Простира се на изток от [[Чирпанските възвишения|Чирпански възвишения]] и се отводнява предимно от река [[Сазлийка]] (ляв приток на [[Марица]]) и нейните десни притоци. Старозагорското поле по дългата си ос има меридионално направление и осезаем наклон на изток-югоизток. Десните притоци на [[Марица]] и левите на [[Сазлийка]] разчленяват повърхнината му на плоски вододелни гърбища с надморска височина, която варира от 170 до 150 m. На югоизток, на допира с [[Харманлийски пролом|Харманлийския пролом]] на Марица височината му значително намалява и достига 80 m.
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и [[Родопите]] се простира по цялото протежение на низината [[Маришка разломна зона]] - от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
 
През [[терциер]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги с дебелина до 100 m, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
== Развитие на релефа ==
През [[терциер]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
 
Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се прояват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в [[България]]. За последните 200 години са се случили 4-5 разрушителни [[земетресение|земетресения]], а общият брой на земетресенията през този период е над 2000. Най-опустишителни, от които са [[Чирпанско земетресение]] от [[1928]] и [[Велинградско земетресение]] [[1977]].
 
През [[плиоцен]]а (младия терциер) езерният басейн се разширява в резултат на нейното потъване и тогава се образуват в източната и&#768; част дебели утайки от лигнитни въглища (Източно- и Западномаришкия въглищен басейн). По същото това време се натрупват и големи запаси от гипс в района на град [[Раднево]]. В същата тази връзка са и студените минерални извори при [[Меричлери]] и [[Симеоновград]].
 
== Климат ==