Разлика между версии на „Горнотракийска низина“

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
Морфохидрографските и физикогеографските особености на низината дават основание тя да бъде поделена на две подобласти — Западна ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]) и Източна ([[Старозагорско поле]]), като двете полета са разделени от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]].
 
=== [[Западна Горнотракийска низина]] ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]]) ===
{{основна|Пазарджишко-Пловдивско поле}}
То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната — от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[Чирпанските възвишения|Чирпански възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
 
=== [[Източна Горнотракийска низина]] ([[Старозагорско поле]]) ===
{{основна|Старозагорско поле}}
То заема източната, широка половина на низината. Простира се на изток от [[Чирпанските възвишения|Чирпански възвишения]] и се отводнява предимно от река [[Сазлийка]] (ляв приток на [[Марица]]) и нейните десни притоци. Старозагорското поле по дългата си ос има меридионално направление и осезаем наклон на изток-югоизток. Десните притоци на [[Марица]] и левите на [[Сазлийка]] разчленяват повърхнината му на плоски вододелни гърбища с надморска височина, която варира от 170 до 150 m. На югоизток, на допира с [[Харманлийски пролом|Харманлийския пролом]] на Марица височината му значително намалява и достига 80 m.
През [[плиоцен]]а (младия терциер) езерният басейн се разширява в резултат на нейното потъване и тогава се образуват в източната ѝ част дебели утайки от лигнитни въглища (Източно- и Западномаришкия въглищен басейн). По същото това време се натрупват и големи запаси от гипс в района на град [[Раднево]]. В същата тази връзка са и студените минерални извори при [[Меричлери]] и [[Симеоновград]].
 
== Климат и води ==
В [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западните части на Горнотракийската низина]] се обособява област с [[преходноконтинентален климат]], докато в най-югоизточните - [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. [[Орография|Орографските]] прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север [[Стара планина]] и [[Средна гора]] са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг [[Родопите]] възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска [[температура]] е околоот 0°C до 1°С (за [[Пловдив]] 0,2°С), а средната юлска 23-24°C (за [[Пловдив]] 23,6°С). Средногодишна температура 12,5°С (за [[Пловдив]] 12,2°С [[температурна апмплитуда|температурнатаТемпературната амплитуда]] е по-малка от тази на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Среднатаи юлскае температураот епорядъка на около 23-24°CС. Тук на [[5 юли]] [[1916]] г., в град [[Садово]] е измеренаизмерен най-високатаабсолютният температурамаксимум вза [[България]]. На [[5 юли]] [[1916]] температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района в производство на низинатазеленчуци. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в [[Северна България]], но през зимните месеци чести явления са температурните инверсии и мъглите.
[[Безмразов период|Безмразовият период]] е доста по-продължителен от този в [[Северна България]].
 
ВетроветеПреобладаващият преобладаващовъздушен сапренос е от запад., като Източниизточни ветрове почти не сеса наблюдаватизключение. ОтПо северните склонове на [[Родопите]] често се спусканаблюдава [[фьон]]ов ефект.
 
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 мм, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 600-500-600 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] - канали, язовири, водоизравнители и т.н.
 
Сравнително малките валежни количества, високото средно термично ниво, голямото изпарение, малкия наклон на релефа и порьозните кватернерни наслаги обуславят незначителния модул на оттока — 1-5 l/s/km<sup>2</sup>. Той е особено малък (1 l/s/km<sup>2</sup>) в най-ниските места на низината, а по периферията и&#768;, където валежните количества се повишават и наклонът се увеличава достига до 5 l/s/km<sup>2</sup>).
 
Протичащите през Горнотракийската низина по-големи реки (леви и десни притоци на Марица), идващи от съседните планински области до голяма степен запазват формирания в тези области речен режим. Неговото нарушаване тук се обуславя от големия териториален обхват на областта, от физикогеографските и&#768; особености и от значителното пряко и косвено влияние на човека. Реките, които формират своя отток в пределите на низината (главно малки и къси леви притоци на Марица и десни на Сазлийка), са къси, с малък дебит и непостоянен оттток. Неговият максимум се проявява през зимата (февруари и март), а минимумът е ранно есенен (септември и октомври). Тези особености на оттока свидетелстват за преобладаващото дъждовно подхранване на реките. Голяма част от водите на реките протичащи през низината, както и подземните води се използват за напояване.
 
== Лозарство ==