Разлика между версии на „Горнотракийска низина“

редакция без резюме
[[Image:Karandila2.jpg|мини|350п|Изглед към [[Сливен]] и Горнотракийската низина от южните склонове на [[Стара планина]]]]
 
'''Горнотракийската низина''' е най-обширната [[низина]] в [[България]]. Тя е част от историко-географската област [[Тракия]], като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографските области]] на [[Краищенско-Тунджанска зона|Краищенско-Тунджанската зона]] и се простира на територията на 5 области [[Област Пазарджик|Пазарджишка]], [[Област ПловдивскаПловдив|Пловдивска]], [[Област Стара Загора|Старозагорска]], [[Област Хасково|Хасковска]], [[Област Сливен|Сливенска]] и [[Област Ямбол|Ямболска]].
 
== Географско положение, граници, големина ==
Низината обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''. Простира между [[Средна гора]] - на север, [[Родопите]] на юг и [[Манастирски възвишения|Манастирските]], [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]] и [[Сакар|Сакар планина]] на изток. Дължината и&#768; от запад на изток е 160-180 км, а ширината до 40-50 км.<ref>Дончев, Д. и Каракашев, Х. 2002. Физическа и социално-икономическа география на България. София.</ref> Площта е 6030 km<sup>2</sup>, а Средната и&#768; надморска височина — 168 m.
 
== Деление ==
=== Пазарджишко-Пловдивско поле ===
{{основна|Пазарджишко-Пловдивско поле}}
То заема западната половина на низината, като неговата южна граница от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] на река [[Марица]] до рида [[Драгойна]] се проследява по северното подножие на [[Родопи]]те, а Северната — от пролома [[Момина клисура (пролом)|Момина клисура]] до [[ЧирпанскитеЧирпански възвишения|ЧирпанскиЧирпанските възвишения]] се очертава по южното подножие на [[Средна гора]]. Низинният релеф на Пазарджишко-Пловдивското поле показва преобладаващо простиране по паралела. Неговият наклон от запад-северозапад на изток-югоизток се маркира по леглото на река [[Марица]]. При град [[Белово]] в западната му периферия надморската му височина е около 300 м, а в източната му част, в района на град [[Първомай]] намалява до 100 м. В обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле река [[Марица]] тече недалеч от стръмните северни склонове на [[Родопите]] и сравнително далеч от полегатите южни склонове на [[Средна гора]]. Това обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в полето. Тук левите притоци на [[Марица]] протичат на сравнително дълго разстояние през низината, а устията на нейните десни притоци се намират недалеч от високата и стръмна орографска ограда на Родопите. Над широката заравнена низинна повърхност на полето контрастират уединените Пловдивски хълмове (285,5 m).
 
=== Старозагорско поле ===
{{основна|Старозагорско поле}}
То заема източната, широка половина на низината. Простира се на изток от [[ЧирпанскитеЧирпански възвишения|ЧирпанскиЧирпанските възвишения]] и се отводнява предимно от река [[Сазлийка]] (ляв приток на [[Марица]]) и нейните десни притоци. Старозагорското поле по дългата си ос има меридионално направление и осезаем наклон на изток-югоизток. Десните притоци на [[Марица]] и левите на [[Сазлийка]] разчленяват повърхнината му на плоски вододелни гърбища с надморска височина, която варира от 170 до 150 m. На югоизток, на допира с [[Харманлийски пролом|Харманлийския пролом]] на Марица височината му значително намалява и достига 80 m.
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и [[Родопите]] се простира по цялото протежение на низината [[МаришкаМаришката разломна зона]] - от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
 
През [[терциер]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги с дебелина до 100 m, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
 
== Климат и води ==
В [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западните части на Горнотракийската низина]] се обособява област с [[преходноконтинентален климат]], докато в най-югоизточните - [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. [[Орография|Орографските]] прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север [[Стара планина]] и [[Средна гора]] са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг [[Родопите]] възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска [[температура]] е от 0°C до 1°С (за [[Пловдив]] 0,2°С), а средната юлска 23-24°C (за [[Пловдив]] 23,6°С). Средногодишна температура 12,5°С (за [[Пловдив]] 12,2°С [[температурна апмплитуда|Температурната амплитуда]] е по-малка от тази на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и е от порядъка на около 23°С. Тук на [[5 юли]] [[1916]] г., в град [[Садово]] е измерен абсолютният максимум за [[България]] 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района в производство на зеленчуци. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в [[Северна България]], но през зимните месеци чести явления са температурните инверсии и мъглите.
 
Преобладаващият въздушен пренос е от запад, като източни ветрове са изключение. По северните склонове на [[Родопите]] често се наблюдава [[фьон]]ов ефект.