Инокентий IV: Разлика между версии

+картинка
м (Робот: Преместване на 51 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q160609.)
(+картинка)
{{Инфокутия папа
| изображение= [[Image:Pope_Innocent_IV_sends_Dominicans_and_Franciscans_out_to_the_Tartars.jpg‎A14 INNOCENZO IV.jpg|200px250px]]
| Име= Инокентий IV
| рождено_име= Синибалдо Фиеши
| понтификат_начало= [[25 юни]] [[1243]] г.
| понтификат_край= [[7 декември]] [[1254]] г.
| предшественик= [[Целестин IV (папа)|Целестин IV]]
| наследник= [[Александър IV (папа)|Александър IV]]
| рождена_дата= около 1195 г.
| местораждане= [[Генуа]] или Манарола, [[Република Генуа]]
| дата_на_смъртта= [[7 декември]] [[1254]] г.
| място_на_смъртта= [[Неапол]], [[Сицилианско кралство]]
| герб = [[Image:C o a Adriano V.svg|120px]]
}}
'''Папа Инокентий IV''' ([[Латински език|латински]]:''Innocentius.PP.IV''), роден '''Синибалдо Фиеши''' ([[Италиански език|италиански]]:Sinibaldo Fieschi) е папа от 1243 до смъртта си в 1254.
 
'''Папа Инокентий IV''' ([[Латински език{{lang-la|латински]]:''Innocentius.PP.IV''}}), роден '''Синибалдо Фиеши''' ([[Италиански език{{lang-it|италиански]]:Sinibaldo Fieschi}}) е папа от 1243 г. до смъртта си в 1254 г.
Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в Болония, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.
 
Инокентий IV е роден в Генуа около 1195 г. Получава образованието си в БолонияБолоня, където завършва канонично право. Въвеждането му в духовен сан става през 1227 г., след което бързо се изкачва по стълбата на църковната йерархия: през 1237 г. става кардинал, а през 1247 г. е избран за папа.
Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папаската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход - след смъкването на император между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завлаяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.
 
Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на Ватикана за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своя предшественик срещу отлъчения от църквата император Фридрих II и я довежда докрай. Дори след като провъзгласява смъкването на императора на 17 юли 1245 г, папа Инокентий II го обявява за еретик и остава отявлен враг на Хохенщауфените до края на живота си, което има фатални последствия за папаскатапапската политика в Египет и допринася за неуспеха на Седмия кръстоносен поход - след смъкването на император между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завлаяванетозавладяването на Египет от селджукските турци през 1244 г. Седмият кръстоносен поход организиран от Инокентий IV през 1248 г. и завършва през 1254 г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал Луи IX при Мансура.
 
По време на монголската инвазия в Русия папа Инокентий IX не само проявява пълно равнодушие към съдбата на Източна Европа, но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионерите от ордена на миноритите. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.
 
Като носител на идеята, че римският папа е представител на духовното единство на църквата, Инокентий IV полага големи усилия за осъществяването на това духовно единство. През 1253 г. то той основава пъротопървото мисионерско общество на "peregrinantes propter Christum", които в по-голямата си част са францисканци и доминиканци, със задача да пропагандират католицизма по пътя на убеждението.
 
Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на България към Римокатолическата църква и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу богомилите[[богомили]]те в Босна.
 
==Източник==
*'''Петрова, Мария'''. Папа Инокентий IV. Писма. — В: Гюзелев, Васил (et alii), ''БАН. Извори за българската история. Том XXV'', София, БАН, 1981, с. 82.
 
{{commons|Category:Innocentius IV}}
 
{{ХристиянствоПапа-мъниче}}
{{пост начало}}
{{пост|[[папа|римски папа]]|[[25 юни]] [[1243]]|[[7 декември]] [[1254]]|[[Целестин IV (папа)|Целестин IV]]|[[Александър IV (папа)|Александър IV]]|<sup>1</sup>}}
[[Категория:Папи]]
[[Категория:Генуезци]]
[[Категория:Починали през 1254 година]]