Политика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 6:
== История, произход и дефиниция на термина ==
Терминът произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“, използвана от [[Аристотел]] в книгата си „[[Политика (Аристотел)|Политика]]“. Терминът преминава през [[средноанглийски език|средноанглийски]] и през [[среднофренски език|среднофренски]], за да стигне до латинизацията на гръцкото ''πολιτικός'' в ''politicus''.<ref>"Concise Oxford English Dictionary: Luxury Edition, 11th edition, revised 2009".</ref>
Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Най-често прилагателното „политически“ в този му смисъл касае партиите, правителствата, международните отношения, науките — например политически теории, политическа икономия.
Ред 17:
От друга страна, „политика“ (употребена често и в множествено число, политики) може да има и по-тясно значение и да изразява конкретен план или основни принципи за действие, към които дадена организация се придържа в изпълнението на някакво начинание. Тази употреба е характерна за по-съвременния език, като на английски за нея си има отделна дума policy, но на български тя се превежда като „политика“ или (списък от) „принципи“ или „правила“ - например [[Уикипедия:Препоръки_и_правила]]. При тази употреба „политика“ означава, че организацията е формулирала определени принципи, към които да се придържа и декларира публично, че се ангажира с тях. Една популярна употреба в този смисъл е „политика за защита на информацията“ или „политика за защита на личните данни“, която се среща често в [[Интернет]].
Има няколко различни идеи за природата и произхода на политиката:
# ''Теологическа'' - В съответствие с тази гледна точка, политиката, както и живота като цяло, има [[Бог|божествен]] произход.
# ''Антропологична''. Този подход свързва политиката с човешката природа: предполага се, че съответния вид [[общуване]] и взаимодействие с другите хора е продиктуван от същността на [[човек]]а (и от друга страна, сам влияе върху тази същност, което води до редица самоограничения и други характерник черти, които отличават човека от животните).
# ''Биологическа''. Това тълкуване предполага точно обратното — че природата на политиката трябва да се разбира въз основа на общите човешки и животински начала — като например [[агресивност]]та, [[инстинкт за самосъхранение|инстинкта за самосъхранение]], борбата за оцеляване и т.н. Етологът [[Конрад Лоренц]] по-специално свързва агресивността с [[война|войните]], [[Революция|революциите]] и други конфликти, които се случват в живота на [[Общество|обществото]].
# ''Психологическа''. Според тази гледна точка, основният източник на политическо взаимодействие между хората са [[нужди]]те, интересите, емоциите и други прояви на човешката [[психика]].
# ''Социална''. Съответстващият подход предполага, че политиката е продукт на обществото и се формира по време на еволюцията му — едновременно с нарастването на неговата сложност и развитието на [[Социална стратификация|социалната стратификация]]. Като отправна точка за социалните промени се счита [[неолитна революция|неолитната революция]], която повлиява като на формите на стопанство, така и на начина на живот на хората като цяло. Логиката на появата на политиката при този възглед е следната:
# # Повишаването на производителността на човешката дейност обуславя появата на [[Частна собственост|частната собственост]]. Тя, от своя страна, допринася за развитието на [[Икономика|икономиката]], специализацията ѝ, както и формирането на нови социални объединения, задълбочава самостоятелността и независимостта на личността, което ѝ позволява да постигне определено [[социален статус|положение в обществото ]] по икономически начин, както и засилва разслоението на обществото по имуществен признак, пораждайки конфликти.
# # Социалната диференциация, включително и по етнически и религиозен признак, става все по-силно изразена.
# # Прираста на населението и повишаването на икономическата активност актуализират въпроса за независимостта на една или друга общност от други, а също и задачата за запазване на цялостта на територията, намираща се под контрола на споменатата общност.
Съответно, политиката възниква във връзка със загубата на възможността за решаване на горните проблеми и конфликти по традиционните начини — посредством [[обичай|обичаи]], морални нагласи и др. Заедно с [[право]]то, политиката служи като един от новите регулатори, предназначени за решаване на тези проблеми. Освен това, със същата цел се формира и [[държава]]та – като нова форма на организация и управление на живота на хората. По този начин, концепцията за политика е пряко свързана с понятията за държава и [[власт]]. Концепцията на политолога Дюверже отделя три форми на власт — анонимна, индивидуализирана и институционализирана, като първите две са определени като преддържавни, а третата — като изцяло държавна, имаща обществен характер и обуславяща появата на политиката.
== Политическа партия ==
| |||