Горнотракийска низина: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Низината е съвсем млада равнинна земя. Представлява дълбок хлътнал [[грабен]] между [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Между нея и [[Родопите]] се простира по цялото протежение на низината Маришката разломна зона - от [[Белово]] до [[Свиленград]]. В основата си е изградена от допалеозойски и палеозойски скали. Те са покрити с терциерни седименти, които придават равнинния характер на релефа. Те са отложени през [[терциер]]а, когато земите са били дъно на воден басейн. Над терциерните наслаги са установени дебели кватернерни и речни наслаги.
 
През [[терциер]]а е заета от езерен басейн. Едновременно с потъването на дъното на езерото се осъществява издигането на [[Родопите]] и [[Средна гора]]. Най-големи потъвания има в южната част на низината, където са най-дебелите терциерни наслаги. През този период разрушените скални материали от планините се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап езерните води са изтекли и в низината са се отложели речни наслаги с дебелина до 100 m, в резултат на което се е оформил съвременния вид на низината.
 
Протичащите през Горнотракийската низина по-големи реки (леви и десни притоци на Марица), идващи от съседните планински области до голяма степен запазват формирания в тези области речен режим. Неговото нарушаване тук се обуславя от големия териториален обхват на областта, от физикогеографските ѝ особености и от значителното пряко и косвено влияние на човека. Реките, които формират своя отток в пределите на низината (главно малки и къси леви притоци на Марица и десни на Сазлийка), са къси, с малък дебит и непостоянен оттток. Неговият максимум се проявява през зимата (февруари и март), а минимумът е ранно есенен (септември и октомври). Тези особености на оттока свидетелстват за преобладаващото дъждовно подхранване на реките. Голяма част от водите на реките протичащи през низината, както и подземните води се използват за напояване.
 
== Почви и растителност ==
Почвената покривка в областта на Горнотракийската низина е силно повлияна от характера на релефа, от естеството на геоложката основа и от особеностите на биоклиматичните условия. Тук в най-тясна връзка с разпространението и диференциацията на почвите стои разпределението на оцелелите естествени растителни видове. Покрай река [[Марица]] и нейните по-големи притоци речните акумулативни наслаги се съпровождат с [[алувиални почви]]. При тяхното разпространение се наблюдават локалитети с плитки подпочвени води и наличието на условие за образуване [[алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]] или алувиално-блатни почви, съчетани на места със солонци и солончаци. освен това тук се наблюдават остатъци от влаголюбива тревна и горска растителност, представена от [[камъш]], [[върба]], [[топола]] и [[елша]]. Върху неспоените плиоценски езерни седименти негативните земекорни движения, изживяват езерно-блатен стадий и въздействието на средиземноморското климатично влияние са обусловили широкото разпространение на [[смолници]]те. Леко нахълмените и дренирани площи в периферията на низината се характеризират с наличието на [[канелени горски почви]] и остатъци от сравнително сухолюбива горска растителност. Тя е представена от [[драка]], черен габър, нискорасъл дъб и полски бряст. Като цяло широкият обхват на обработваемите земи в низината обуславя незначителните остатъци от ареала на естествената растителност.
 
== Животински свят ==
Горнотракийската низина се отличава с твърде редуцирана средноевропейска и преходно средиземноморска фауна. Тук значително стесненият ареал на естествената растителност и широкото разпространение на усвоените от стопанската дейност на човека площи определят незначителната фаунистична населеност. Главни видове, които се срещат в низината са [[воден плъх|водният плъх]], [[колхидски фазан|колхидският фазан]], [[розов скорец|розовият скорец]], [[дропла]]та, [[яребица|полската яребица]]. Обикновено водният плъх се среща в добре овлажнените площи на оризищата и свързаните с тях напоителни канали. Колхидският фазан обитава запазената на места по-компактна тревна и горска растителност. Освен това той, както и останалите представители на птичата фауна, се срещат в просторните площи на гъсто развитата културна растителност.
 
== Лозарство ==