Приливна сила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 3:
'''Приливната сила''' е вторичен ефект от [[сила]]та на тежестта ([[гравитация]]та) и е причина за [[прилив]]ите. Тя възниква, тъй като [[гравитация|гравитационната сила]], упражнявана на единица маса върху едно тяло от друго тяло не е постоянна по диаметъра му, като страната по-близо до второто е по-силно привлечена от далечната страна. Казано по друг начин, приливната сила е диференциална сила. Нека разгледаме три обекта привлечани от лунната гравитация: океаните от близката на Луната страна, земната твърд и океаните от далечнта страна на луната. Луната привлича земната твърд, но привлича по-силно близките океани, затова те се приближават до нея повече, причинявайки по този начин прилив. На същия принцип Луната привлича далечните океани (тези от другата страна на планетата) най-малко, затова те остават по-далеч (в следствие на по-малката гравитационна сила), причинявайки още един прилив едновременно със първия. Ако си представим, че наблюдаваме движението на Земята спрямо Луната от космоса, можем да видим, че цялата планета е привлечена, но близките океани са повече привлечени (т.е. се приближават повече към Луната), а далечните - по-малко (т.е. изостават назад).
 
Когато едно тяло е под въздействието на гравитацията на друго тяло, полето може да се мени значително между близката и далечната страна на тялото. Това предизвиква напрежения в тялото и може да го деформира или дори да го разруши. Такива напрежения няма, ако гравитационното поле е еднородно, тъй като едно еднородно поле действа еднакво на всички части на тялото и ги ускорява еднакво в една и съща посока и с една и съща скорост.
 
[[Картинка:Saturn-cassini-March-27-2004.jpg|thumbnail|300px|Пръстените на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] са отвътре на орбитите на неговите естествени спътници. Приливните сили пречат на материята в пръстените да образува планети.]]
 
На изображението се вижда кометата [[Шумейкър-Леви 9]] след разрушаването ѝ под въздействието на приливните сили на Юпитер. Кометата е падала върху Юпитер и части от нея, най-близки до Юпитер, са паднали с по-голямо ускорение поради по-голямата сила на тежестта. От гледна точка на наблюдател, намиращ се на кометата, би изглеждало, че предните части се отделят в посока напред, а задните части — в посока назад. В действителност всички части от кометата се ускоряват към Юпитер, но с различна скорост.