Уилям Бауман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Учен информация | име = Д-р Уилям Бауман | портрет = William Bowman.jpg |портрет-описание= Сър Уилям Ба...
 
Редакция без резюме
Ред 19:
| подпис =
}}
''' Сър Уилям Бауман, 1<sup>ви</sup> Баронет''' ([[20 юли]] [[1816]][[29 март]] [[1892]]) е [[Англия|английски]] [[хирургия|хирург]], [[хистология|хистолог]] и [[анатомия|анатом]]. Той придобива най-широка известност с [[микроскоп]]ските си изследвания за изучаване на различни човешки органи, въпреки че цялата му успешна професионална кариера е посветена на [[офталмология]]та. Роден е в [[Нантуич]], [[Чешър]], [[Англия]], трети син на банкер и любител ботаник/геолог, Бауман получава образованието си в Института Хейзълууд, [[Бирмингам]].<ref name="Hale-White">Хейл-Уайт, У. (1935) "Сър Уилям Бауман", стр. 177–88; в '' Великите лекари на деветнадесети век '', {{lang-en|Great Doctors of the Nineteenth Century''}} , Edward Arnold & Co</ref> Като дете вижда инцидент причинен от барутна експлозия и това го поражда интереса към медицината. Учи се при хирурга [[Джозеф Ходжсън]] в Бирмингамската Многопрофилна болница през 1832.<ref name="Hale-White"></ref> Той напуска Бирмингам през 1837 г. да продължи обучението си на хирург в [[Лондонски Кралски Колеж| Лондонския Кралски Колеж]], където той асистира в катедрата по патология като препаратор на анатомични дисекции (просектор) за професора по [[физиология]] - [[Роберт Бентли Тод]].
 
Най-ранната му известна разработка е върху структурата на [[мускул#Видове мускулна тъкан|скелетните мускули]], за което той е избран за член на [[Кралското дружество]] през 1841 г.<ref name="Hale-White"/>Още на 25 годишна възраст Бауман идентифицира [[Бауманова капсула|Баумановата капсула]], основен елемент на [[нефрон]]а. Той представя пред Кралското дружество своите открития през 1842 г. в книгата си „Върху стуктуратаструктурата и функцията на малпигиевите телца на на [[бъбрек|бъбреците]]” и е награден с Кралския медал. Сътрудничество му с професор Тод води до публикуването на петтомна „Анатомия и Физиология на човека” (1843–1856) и „Енциклопедия по анатомия и физиология” (1852), които подробно описват микроскопските им изследвания по [[хистология]], на миниатюрни анатомични структури и техните физиологични функции. Тяхната обширна употреба на микроскопа революционизира изучаването на анатомията и физиологията. Освен Баумановата капсула, други анатомични структури кръстени на негово име включват:
* [[Бауманови жлези]] — в обонятелната лигавица
* [[Бауманова мембрана]] — предната ограничителна мембрана на [[роговица]]та.
След завършване на обучението си по хирургия през [[1844]], Бауман практикува като [[офталмолог]] в Лондонската Кралска болница (по-късно известна като Болница по очни болести Мурфийлд). Той е измежду най-ранните лекари служещи си с [[офталмоскоп]]а изобретен от [[Херман фон Хелмхолц]] през [[1851]] година.<ref name="Hale-White"/>
Между 1848 и 1855 година преподава в Кралския колеж (Кингс Колидж, {{lang-en|King's College}}). През 1880 г. той основава „Дружеството на офталмолозите", което по-късно прераства в [http://www.rcophth.ac.uk/ Кралски офталмологичен колеж].
През 1884, [[Кралица Виктория]] го е титулува [[баронет]]. Умира в дома си, Джолдуиндс, близо до [[Доркинг]] в [[Съри]] през 1892 г.