Джон Маккейн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
 
==== Военнопленник ====
На [[26 октомври]] 1967 г. Маккейн участва заедно с още 19 самолета в атака срещу ТЕЦ в [[Ханой]]. Самолетът на Маккейн е свален от съветска ракета земя-въздух СА-2 след като вече е хвърлил бомбите си. Маккейн получава фрактури на двете ръце и на единия крак. Пада с парашут в езерото Трук Бак, където почти се удавя. Около него се събира тълпа, която го оплюва, рита и взима дрехите му. Рамото му е смазано с приклад на пушка в рамото и е намушкан с щик в лявото стъпало и в корема. Пленилите го виетнамци решават, че скоро ще умре и не го пращат в болница, но след като разбират, че баща му е адмирал се погрижват за него и обявяват пленяването[[Военнопленник|пленяване]]то му. Маккейн прекарва шест месеца в болница, губи 20 кг от теглото си и косата му побелява. През декември 1967 г. е изпратен в лагер за военнопленници. През март [[1968]] г. е поставен в изолация, в която прекарва следващите две години. През юли 1968 г. баща му е назначен за командир на американските войски във Виетнам. Виетнамците предлагат на Маккейн да го освободят преди пленниците заловени преди него, но Маккейн отказва, позовавайки се на Кодекса за поведение на американските въоръжени сили и вярвайки, че виетнамците ще използват случая за пропагандни цели.
 
През август 1968 г. започват мъчения срещу Маккейн. Той е завързван в неудобни пози и на всеки два часа е бит, като в същото време страда от дизентерия. Отново са му счупени кости, както и зъби, а надзирателите осуетяват негов опит за самоубийство. След четири дена Маккейн подписва „самопризнание“, че е „черен престъпник“ и „въздушен пират“, но той използва надут комунистически жаргон и неправилен език, за да покаже, че изявлението е изтръгнато насила. И до днес той не може да вдига ръцете си над главата заради нараняванията, които е получил тогава. Маккейн отказва да подпише второ самопризнание, заради което е бит три пъти седмично. Веднъж един от надзирателите тайно разхлабва въжетата, с които Маккейн е бил вързан, а когато дошла Коледа застава до него и рисува с крак кръст на земята. Маккейн по-късно разказва тази случка като пример за хуманност.