Разлика между версии на „Боховска планина“

редакция без резюме
| easiest_route =
}}
'''Боховска планина''' е [[планина]] в [[България|Западна България]] и [[Сърбия|Югоизточна Сърбия]]., в историко-географската област [[Краище]].
 
Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 10 км, а ширината ѝ 6 км. На север достига до река [[Ерма]] при село [[Стрезимировци]], която я отделя от [[Милославска планина]], а на запад — до десният ѝ приток река Полевица и притокът ̀ Николица. На североизток склоновете ѝ затъват в [[Трънска котловина|Трънската котловина]] (Знеполе), а на изток долината на река Лешниковица (десен приток на [[Ерма]]) и седловина висока 1105 м я отделят от [[Еловишка планина]]. На юг чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с планината [[Кървав камък]].
Намира се в Централна Западна България, по билото ѝ преминава държавната граница. Най-близкото населено място откъм българската страна е село [[Бохова]], община Трън.
 
Планината има прост орографски план, включващ централен рид с посока север-юг, по който върви държавната граница и странични къси ридове. билото ѝ плоско и наклонено на север. То започва от [[Стрезимировци]] и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), [[Огорелица]] (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргавица, през която някога е преминавала пътека от село [[Горна Мелна]] до село Кострошевци (днес в Сърбия). Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от връх Огорелица на югоидток, и Боинске ливаде (1268) южно от село [[Бохова]].
Билото на Боховска планина започва от с.Стрезимировци и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078),
Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), [[Огорелица]] (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината
Въргаивица, през която някога е преминавала пътека от с.Горна Мелна до с.Кострошовци (дн.Сърбия). Оттам границата следва
потоците, които се спускат оттук, след това Горномелънската река, Козлов дол, Вуча поляна, Бързика, Челие, Соколов преслоп, Вучина бара, [[Ерма]] и държавната граница.
В действителност седловината Въргаивица, която я отделя от Царичка планина е твърде слабо изразена, а с това и цялата планинска верига, започваща от в.Кръвави камик, би могла да се разглежда като едно цяло.
 
ОпороениИзградена е от кристалинни шисти. Климатът е умерено-континентален и е характерен с продължителна и снежна зима и хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото,. днесВ манолото нейните източни български склонове са били опороени, но сега са залесени с високи букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове. Западните ѝ сръбски склонове са обезлесени. От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици.
Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от в.Огорелица по посока на с.Горна Мелна, и Боинске ливаде (1268) над с.Бохова.
 
През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население. По източната ѝ периферия, на българска територия са разположени селата [[Бохова]], [[Горна Мелна]], [[Джинчовци]], [[Реяновци]], [[Стайчовци]], [[Стрезимировци]] и [[Цегриловци]], а на сръбска — село Кострошевци.
Климатът на планината е характерен с продължителна и снежна зима, както и с хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото.
 
В полите ѝ, над село [[РаяновциРеяновци]] е разположен малкият манастир „Света Богородица“.
Опороени в миналото, днес нейните склонове са залесени с високи букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове.
 
== Вижте още ==
От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици. През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население.
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
В полите ѝ, над село [[Раяновци]] е разположен малкият манастир „Света Богородица“.
* {{Карта|K-34-45|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-045.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-46|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 61. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Планини в Сърбия]]
[[Категория:Краище]]
[[Категория:Област Перник]]