Разлика между версии на „Боховска планина“

редакция без резюме
Планината има прост орографски план, включващ централен рид с посока север-юг, по който върви държавната граница и странични къси ридове. билото ѝ плоско и наклонено на север. То започва от [[Стрезимировци]] и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), [[Огорелица]] (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргавица, през която някога е преминавала пътека от село [[Горна Мелна]] до село Кострошевци (днес в Сърбия). Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от връх Огорелица на югоидток, и Боинске ливаде (1268) южно от село [[Бохова]].
 
Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е умерено-континентален и е характерен с продължителна и снежна зима и хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Под връх Огорелица извира [[Треклянска река]] (десен приток на [[Струма]]). Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото. В манолото нейните източни български склонове са били опороени, но сега са залесени с букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове. Западните ѝ сръбски склонове са обезлесени. От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици.
 
През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население. По източната ѝ периферия, на българска територия са разположени селата [[Бохова]], [[Горна Мелна]], [[Джинчовци]], [[Реяновци]], [[Стайчовци]], [[Стрезимировци]] и [[Цегриловци]], а на сръбска — село Кострошевци.