Закон на Тициус-Боде: Разлика между версии

Предположеният закон свърза размера на орбитите на планетите със степените на числото 2. По-точно, ако членовете на поредицата ''k= '' 0, 1, 2, 4, 8, 16, ... се умножат с числото 3 и към полученитеполученото се добавя 4, се добива поредицата

:''' 4, 7, 10, 16, 28, 52, 100, ...'''

:''' 0.4, 0.7, 1.0, 1.6, 2.8, 5.2, 10.0, ... '''

През 1781 г. [[Уилям Хершел]] открива планетата [[Уран (планета)|Уран]], която се намира на 19,2 AU от Слънцето. В този случай, изчисленията според закона на Тициус-Боде предсказват, че разстоянието е 19,6 AU и законът сякашвсякаш се потвърждава. Това подтиква астрономите към търсене на неизвестната планета, съответсваща на числото 2.,8 . Тя би трябвало да се намира между Марс и Юпитер, иа нейното отсъствие хвърля съмнение върхъвърху валидността на закона.

На 1 януари 1801 г., италианскияиталианският астроном [[Джузепе Пиаци]] открива [[Планета-джудже|планетата-джудже]] [[Церера (планета-джудже)|Церера]], която е на разстояние 2,8 AU от Слънцето. Впоследствие били открити още много обекти в тази област, позната днес като [[Астероиден пояс]].

Местоположението на Нептун, открит по-късно, не се съгласува със закона, но пък в последствие Плутон се оказва на предсказаното място.

¹ Церера се приеманприема за планета от 1801 до към 1860 г.; Плутон е приеман за планета от 1930 до 2006 г. (сега се считат за 'планети-джуджета').

² Ако се пропусне Нептун и на това място се впише Плутон, отклонението е 1.62%.