Лаймска болест: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Дадох транслитерацията на български на някои от латинските наименования |
|||
Ред 15:
'''Лаймската болест''' (''Morbus laimi'', '''''Лаймска борелиоза, борелиозис бургдорфери''''' или само '''борелиоза''') е [[Инфекциозна болест|инфекциозно заболяване]], причинявано от поне три различни [[вид (биология)|вида]] [[бактерия|бактерии]] представители на [[род (биология)|рода]] ''[[Борелия]]''.<ref name=samuels_2010>{{cite book |author= Samuels DS; Radolf, JD (editors)| year=2010 |title=Borrelia: Molecular Biology, Host Interaction and Pathogenesis | publisher=Caister Academic Press | isbn= 978-1-904455-58-5 | chapter=Chapter 6, Structure, Function and Biogenesis of the ''Borrelia'' Cell Envelope}}</ref> <ref name=Sherris>{{cite book | editor = Ryan KJ; Ray CG | title = Sherris Medical Microпbiology | edition = 4th | pages = 434–37 | publisher = McGraw Hill | year = 2004 | isbn = 0-8385-8529-9}}</ref> ''[[Борелия бургдорфери]]''<ref name=Hu>{{cite web | author = Hu, Linden | chapter = Clinical Manifestations of Lyme Disease in Adults | title = UpToDate | publisher = UpToDate | year = 2009 | url = http://www.uptodate.com/contents/clinical-manifestations-of-lyme-disease-in-adults }}</ref> е основният причинител на [[болест]]та в [[Северна Америка]], докато ''[[Борелия афзелии]]'' и ''[[Борелия гаринии]]'' причиняват повечето случаи в [[Евразия]]. Заболяването е наречено на градовете [[Лайм (град)|Лайм]] и [[Олд Лайм]] в [[Кънетикът]], [[САЩ]], където е диагностицирано за пръв път през [[1975]] година като отделно и специфично състояние.
Лаймската болест е най-честото заболяване предавано от [[кърлеж]]и в [[северно полукълбо| северното полукълбо]].<ref name=fell_2000>{{cite journal |author=Fell E |title=An update on Lyme disease and other tick-borne illnesses |journal=Nurse Pract |volume=25 |issue=10 |pages=38–40, 43–44, 47–48 passim; quiz 56–57 |year=2000 |month=October |pmid=11068777 |doi=10.1097/00006205-200025100-00003}}</ref> ''Borrelia'' се разпространява у хората след ухапване от твърдите еленови кърлежи.<ref name=Baron>{{cite book | author = Johnson RC | chapter = Borrelia | title = Baron's Medical Microbiology |editors=Baron S, et al.| edition = 4th | publisher = Univ of Texas Medical Branch | year = 1996 | url = http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?&rid=mmed.section.1965 | isbn = 0-9631172-1-1 | pmid = 21413339 }}</ref> Ранните [[симптом]]и включват [[Треска (медицина)|висока температура и втрисане]], [[главоболие]], [[прострация]], [[депресия]] и доста често - характерен [[патогномостичен симптом]] наречен ''еритема мигранс'' ({{lang-lat|Erythema chronicum migrans}})<ref>[http://infozdrave.net/public/media/Laimska_bolest.pdf ''Лаймска болест''. Ангелов, К. и Каменов, Г. Посетен сайт на 21 септември 2013.]</ref><ref name="24hrs">[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1059286 Лаймската болест се маскира с нетипични симптоми. Мангъров, A. (2011). Посетен сайт на 21 септември 2013 ]</ref>. Оставена без лечение, признаците на болестта прогресират като се проявяват в [[става|ставите]], [[сърце]]то и [[Централна нервна система|централната нервна система]]. В повече от случаите симптомите изчезват своевременно с [[антибиотик|антибиотично лечение]], стига да се постави навременна и правилна диагноза.<ref name=IDSA_FAQ>{{cite web | url = http://www.idsociety.org/Lyme_Facts/ | title = Ten Facts You Should Know About Lyme Disease |publisher = [[Infectious Diseases Society of America]]|date = May 10, 2011| accessdate = June 18, 2013}}</ref> Забавено или неадекватно лечение може да доведе до сериозни и трудно лечими последствия.<ref name="Cairns">{{cite journal |author=Cairns V, Godwin J |title=Post-Lyme borreliosis syndrome: a meta-analysis of reported symptoms |journal=Int J Epidemiol |volume=34 |issue=6 |pages=1340–45 |year=2005 |month=December |pmid=16040645 |doi=10.1093/ije/dyi129}}</ref>
== Исторически сведения за заболяването ==
Първите сведения за заболяването датират от месец ноември 1975 г., когато две деца от Олд Лайм заболяват. Първите проучвания на естеството на болестта са проведени в края на [[1970-те]], но бактериалният произход на болестта е доказан едва през [[1981]] година, когато Борелия бургдорфери (''B. burgdorferi'' ) е идентифицирана от [[Уили Бъргдорфър]], който изолира причинителя от кърлежа ''[[Dermacentor variabilis]]''. Преди това обаче е разкрита връзката на заболяването с ухапването от кърлеж. Това става от А. Спилмън (A. Spielman) през 1977 г., който доказва преносителството от кърлежа Иксодес дамини (''[[Ixodes dammini]])''<ref name=Дурмишев1>Дурмишев 2001, стр. 540.</ref>.
Съществуват писмени сведения, които показват, че признаците на заболяването са известни още преди столетие. Така например през 1883 г. и 1902 г. е описан acrodermatitis chronica atropicans, една от формите на лаймската болест. През 1909 г. пред Дружеството на дерматолозите в [[Стокхолм]] е докладван случай на пациент със специфично заболяване след ухапване от кърлеж, което е наречено erythema chronicum migrans<ref name=Дурмишев1>Дурмишев 2001, стр. 540.</ref>. През 1922 г. във [[Франция]] и 1941 г. в [[Германия]] са описани различни поражения на нервната система след ухапване от кърлеж. По-рядко срещаният синдром лимфаденоза е описан през 1943 г<ref name=Дурмишев2>Дурмишев 2001, стр. 541.</ref>.
Ред 40:
Болестта е типичен пример за [[зооноза]]. В природата за [[Резервоар на зараза||резервоар]] на инфекцията служат различни диви и понякога домашни животни, включително и някои гнездящи на земята птици (общо около 300 вида)<ref name=Дурмишев3>Дурмишев 2001, стр. 544.</ref>. Бактерии са намирани в горски и полски [[гризач]]и, [[елен]]и, [[кон]]е, [[куче]]та , и др. Благоприятни региони за [[гостоприемник|резервоарните гостоприемници]] и [[Вектор (биология)|векторите]] на болестта са гористи и влажни местности, не по-високи от 2000 метра<ref name="24hrs"/> [[над морското равнище]]. Твърдотелите кърлежи от [[род (биология)|род]] ''[[Ixodes]]'' са вектори на лаймската болест и [[бабезиоза]]та. Те се заразяват с бактериите при паразитиране върху резервоарен гостоприемник (заразено животно) и чрез ухапване предават инфекцията на други животни и в частност на човека. Заразените кърлежи са в състояние да предават борелиозата на собственото си потомство, образувайки природни огнища.
В САЩ основен резервоар е белоногата мишка (''[[Peromyscus leucopus]]''). При 75% от представителите на този вид са открити антитела срещу борелията. Други резервоари на инфекцията са белоопашатия елен (''[[Odocoileus virginianus]]''), северноамериканската- (''[[Tamias striatus]]'') и червената катерица (''[[Tamiasciurus hudsonicus]]''). В Европа основен резервоар са гризачите от род ''[[Apodemus]]'' - [[Полска мишка|полска]] и [[обикновена горска мишка]]. Важно значение като резервоар на заразата има птиците, които освен като донори на кръв за кърлежите, [[миграция на птиците|прелетните птици]] могат да пренесат инфекцията на големи разстояния като така разширяват ареала на разпространение на болестта и създават нови природни огнища<ref name=Дурмишев4>Дурмишев 2001, стр. 544-545.</ref>.
Ухапването от кърлежи е най-често през летните месеци, като нимфите са най-активни от средата на май до средата на август, а възрастните кърлежи от август до ноември<ref name="NYGOV"/>. Kърлежите са активни и хапят при наднулеви температури.<ref name="NYGOV"/> Доказано е трансовариално предаване на причинителите на лаймската болест при кърлежите<ref name=Дурмишев5>Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>. При борелиозата, както и при други [[инфекциозна болест|инфекциозни болести]] е важно да се предадат определен прагов брой бактерии (според компетентността на имунната система). Добре функционираща [[имунна система]] може да преодолее агресията, но спирохетата ще остане в организма. За предаването на борелийните спирохети обикновено са необходими 36 до 48 часа контакт на кърлежа с човека, преди трансмисия на бактериите.<ref name="NYGOV"/> <ref name="CDCVECTOR"/> Това означава, че ако те са отстранени успешно преди този период, причинителите няма да могат да преминат в [[кръвообращение]]то на човека.
Ред 47:
Лаймската болест изисква насекомен вектор (кърлеж); тя не е [[Инфекциозна болест|заразно]] (контактно-инфекциозно) заболяване и не се предава от човек на човек <ref name="CDCVECTOR">[http://www.cdc.gov/lyme/transmission/index.html Трансмисия на заболяването. [[Център за контрол и превенция на заболяванията]]. (2013) {{lang-en|''Lyme disease transmission.''}}]</ref>. Следователно, болните не са опасни за околните с болестта си и близък, интимен или социален контакт не са проблем.
Механизмът на предаване на заразата при това заболяване е трансмисивен, с преносители кърлежи от род ''Ixodes''. Заразяването на човека става основно от ухапване на инфектирани кърлежи. В САЩ заразяване става основно с кърлежите Иксодес скапуларис (''[[Ixodes scapularis]])'' и Иксодес пацификус (''[[Ixodes pacificus]])''. Кърлежът Иксодес дамини (''Ixodes dammini'') е заразен с борелията до 100%<ref name=Дурмишев5>Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>. В Европа това е кърлежът Иксодес рицинус (''[[Ixodes ricinus]])'', а в Азия е Иксодес персулкатус (''[[Ixodes persulcatus]])''<ref name=Дурмишев5>Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>.
Не при всички случаи е доказано ухапване от кърлеж. Така например е установено, че борелията се отделя чрез [[урина]]та на белоногата мишка. В САЩ е доказана ролята на предаване от комари от род ''[[Aedes]]'', папатациеви мушици, конски мухи (''[[Stomoxys calcitrans]]''). Доказано е и преминаване на причинителя през плацентарната бариера, което прави възможно и утеринното заразяване. По-рядко е възможно причинителят да попадне през [[конюнктива]]та след размачкване на заразен кърлеж<ref name=Дурмишев5>Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>.
| |||