Политика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 120:
|-
|}
[[Авторитаризъм|Авторитаризмът]] и [[либертарианство]]то се отнасят до размера на индивидуалната политическа свобода, която всеки човек притежава в дадено общество по отношение на държавата. Маркус Кемелмайер описва авторитарните политически системи като такива, в които „индивидуалните права и цели са подчинени на групови цели, очаквания и съответствия“,<ref>{{cite journal|author=Markus Kemmelmeier|title=Individualism, Collectivism, and Authoritarianism in Seven Societies|year=2003|journal=Journal of Cross-Cultural Psychology|volume=34|issue=3|pages=304–322|doi=10.1177/0022022103034003005|author-separator=,|display-authors=1|last2=Burnstein|first2=Eugene|last3=Krumov|first3=Krum|last4=Genkova|first4=Petia|last5=Kanagawa|first5=Chie|last6=Hirshberg|first6=Matthew S.|last7=Erb|first7=Hans-Peter|last8=Wieczorkowska|first8=Grazyna|last9=Noels|first9=Kimberly A.}}</ref> докато либертарианците като цяло се противопоставят на [[суверенна държава|държавата]] и издигат личността като [[суверен]]. В най-чистата си форма, либертарианците са [[анархизъм|анархисти]], които се застъпват за пълното премахване на държавата, на политическите партии и на [[политическа организация| други политически организации]], докато най-ярките представители на авторитаризма са, на теория, [[тоталитаризъм|тоталитарните режими]], които поддържат държавния контрол над всички аспекти на обществото.
Например, [[класически либерализъм|класическия либерализъм]] (известен също като ''[[лесе-фер|лесе-фер]]''<ref name=Adams>Ian Adams, ''Political Ideology Today'' (Manchester: Manchester University Press, 2001), 20.</ref> или, в по-голямата част от света, просто като ''либерализъм'') е доктрина, която подчертава индивидуалната свобода и ограничената намеса на държавата. Тя включва значението на човешкия разум, индивидуалната [[собственост]], свободния пазар и естествените права, защитата на [[граждански свободи|гражданските свободи]], конституционното ограничаване на управлението, както и запазването на индивидуалната свобода, както е описано в трудовете на [[Джон Лок]], [[Адам Смит]], [[Дейвид Хюм]], [[Давид Рикардо]], [[Волтер]], [[Монтескьо]] и други. Според либертарианския [[Институт за хуманитарни изследвания]], „Либертарианската (или „класическата либерална“) гледна точка е, че индивидуалното благополучие, просперитет и социална хармония се насърчават при ''колкото е възможно повече свобода и само толкова управление, колкото е необходимо''.“.<ref>[http://www.theihs.org/about/id.1084/default.asp What Is Libertarian?], Institute for Humane Studies</ref>
За анархиста и политически философ [[Сюзън Браун]] „Либерализмът и анархизмът са две политически философии, които фундаментално са ангажирани със индивидуалната свобода на волята, но все пак се различават една от друга по много и различни начини.“. Анархизмът споделя с либерализма радикалната посветеност на индивидуалната свобода, докато същевременно отхвърля неговите конкурентни отношения на собственост.".<ref name="ReferenceA">[[L. Susan Brown]]. ''[[The Politics of Individualism: Liberalism, Liberal Feminism, and Anarchism]]''. BLACK ROSE BOOKS LID. 1993</ref>
== Университетска дисциплина ==
| |||