Лост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q40164
м Пунктуация
Ред 1:
[[картинка:Palanca-ejemplo.jpg|мини|350п|дясно|Лостът може да се използва за повдигане на много тежки товари с по-малка сила и по-голяма дължина на рамото]]
'''ЛостЛостът''' е [[прост механизъм]], представляващ греда, въртяща се около опорна точка. Отсечките от края на гредата до опорната точка се наричат рамена на лоста. Лостът се използва за повдигане на тежки товари за сметка на дължината на лоста,. такаТака, ако човек иска да повдигне товар по-тежък дори от самиятсамия себе си, ще използва по-дълък лост,. като поПо-дългото рамо щетрябва да е от къмоткъм неговата страна, тъй като той е по -лек от самияповдигания товар. Лостът се намира в ''равновесие'', ако сумата от [[момент на сила|моментите на силите]], приложени към него, е равна на нула. Или накратко казано: лосталостът ще се намирае в равновесие тогава, когато е изпълнено равенството:
 
'''F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>''' ,
Ред 14:
'''l<sub>2</sub>''' е дължината на дясното рамо.
 
Както се вижда от равенството, произведението на дължината на едното рамо ипо силата, приложена към него, е равно на произведението на дължината на другото рамо съспо силата, приложена към това рамо.
 
Според легендата, лостът е изобретен от [[Архимед]], който възкликнал: «Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна [[Земя]]та.»
 
== Видове лостове ==
Има два вида лостове: едностранен и двустранен. Различават се по това, къде е разположена опорната точка. По-разпространен е двустранният лост, чиято опорна точка е разположена извън краищата на лоста, но лостът лежи върху опорната точка. Така се получават две рамена.
 
При едностранния лост опорната точка е разположена в единиятединия край на лоста и така се получава само едно рамо.
 
=== Лост от първи род ===
Ред 44:
 
== Въртящ момент ==
'''Въртящ момент''' - физична величина, която характеризира силите по отношение на способността им да предизвикват въртене. Въртящият момент се бележи с главна буквата '''M''' и се пресмята по формулата '''М=F.l''', където е ''l'' е дължината на рамото, иа ''F'' е - силата, приложена към рамото '''l'''. Единицата за въртящ момент е ''Нютон-метър'' ('''N<sup>.</sup>m''') и идва от формулата за въртящ момент '''М=F.l''', където '''F''' е единицата за сила , измерена мернатав единица ''[[Нютон''|нютони]], а '''l''' е основната единица за дължина в [[метър|метри]]. и от тамТака единицата за въртящ момент става Нютон-метър. Например - един Нютон-метър представлява въртящиятвъртящия момент на сила F =1N 1 N с рамо l =1m 1 m.
 
== Условие за равновесие на лост ==
Равновесие на лост се наблюдава тогава, когато силите от двете страни на лоста са уравновесени. Това не означава, че силите трябва да са равни- :
 
'''F<sub>1</sub>≠F<sub>2</sub>''' - силите могат да са различни. Трябва да се изпълнява равенството '''F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>''', тоест дължината на рамената компенсира разликата нав силите, които действат от двете страни на лоста.
 
Опитно се установява, че един лост е в равновесие, когато двата противоположни моменти са еднакви и системата е в равновесие. Нека от лявата страна на лявото рамо действа сила→сила → F<sub>1</sub>, а от дясната страна на дясното рамо действа сила→сила → F<sub>2</sub>. Ще използвамеОт фиг. 1 от нея се вижда, че F<sub>1</sub><F<sub>2</sub>. Двете сили създават въртящи моменти. Нека означим въртящиятвъртящия момент от към лявото рамо с M<sub>1</sub>, то тогава M<sub>1</sub>=F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub> и ако означим въртящия момент от дясното рамо с M<sub>2</sub>, то M<sub>2</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>. Тъй като двете сили създават въртящи моменти, то те се стремят да завъртят лоста в противоположни посоки. ЛостаЛостът е в равновесие, когато двата противоположни моменти са равни тоест, ''F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>''. такаТака получихме условието за равновесие на лост.
 
== Вижте също ==