Ерик Клептън: Разлика между версии

За да му помогне да излезе от трудното положение, близкият му приятел [[Пит Тауншънд]] от [[Ху]] организира през 1973 година два концерта в лондонския [[Рейнбоу Тиътър]], които са записани и служат като основа за албума ''„The Rainbow Concert“''. Тези концерти са повратна точка в кариерата на Клептън. Той успява да преодолее зависимостта си от хероина и се появява отново на музикалната сцена с нов стил и силно присъствие като вокалист и композитор.

 

 

Албумът от 1975 година ''„There's One In Every Crowd“'' продължава започнатия от ''„461 Ocean Boulevard“'' стил. Клептън изоставя оригиналното заглавие на албума ''„The World's Greatest Guitar Player (There's One In Every Crowd)“'' („Най-великият китарист на света (във всяка тълпа има по един)“), тъй като решава, че иронията няма да бъде разбрана. До края на 70-те години той продължава издаването на албуми и изнасянето на концерти, но така и не успява да покрие високите очаквания на публиката и да достигне славата от по-ранните си години. През 1978 година се жени за Пати Бойд Харисън (съпругата на неговия добър и верен приятел Джордж Харисън, който дори свири на сватбата им). Пати Бойд е причината за създаването на една от най-известните му песни — Wonderful tonihgt. Клептън я "сглобява" само за няколко часа, докато чака Пати да се приготви за партито по случай 40-годишнината на Бъди Холи. Двамата се разделят в края на 1988 година, след дълъг период на взаимно отдаване на алкохола и дрогата.