Лъгадина: Разлика между версии

| геообласт-препратка = Лъгадинско поле

}}

'''Лъгадина''' или '''Лагадина''' (изписване до 1945 година '''Л{{Уникод|ѫ}}гадина''', {{lang-el|Λαγκαδάς}}, ''Лангадас'', {{lang-tr|Langaza}}, ''Лангаза'') е [[град]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], главен град на дем [[Лъгадина (дем)|Лъгадина]] (Лангадас) в административна област [[Централна Македония]]. Градът е център и на [[Лъгадинска, Айватовска и Рендинска епархия|Лъгадинската, Айватовската и Рендинска епархия]] на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]. Лъгадина има население от 7 215 души (2001).

 

 

== История ==

Етимологията и на трите имена - българското ''Лъгадина'', турското ''Лангаза'' и гръцкото ''Лангадас'' идва от стробългарската дума л{{Уникод|ѫ}}гъ (лонг), ''гористо влажно място''.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.</ref><ref name="Δήμος Λαγκαδά">[http://www.lagadas.gr/DB91A425.el.aspx Δήμος Λαγκαδά]</ref>

=== В Османската империя ===

През март 1430 година султан [[Мурад II]] се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 160 | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}</ref>

В [[19 век]] Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в [[Османска империя|Османската империя]]. А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Лангадес'' (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/17|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Лангадина (Лангаза)'' е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители [[мюсюлмани]] и 493 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.</ref>

 

 

{{цитат|Тепърва са изложени на погръчанье българите въ паланката Лъгадина или Лангаза и село [[Лъгиново]] или Лайна. Въ тях мъжкото население е двоезично. В много семейства е въведен гръцкият език чрез смесени женитби, но и българският е още в общо употребление... Лъгадина и Лъгиново съ имали смесени бракове с гръцките съседни села около [[Бешик гьол|Бешик]]. Забелязано е, че по-богатичките български селяни обичат да търсят жени от гръцки села. Щом влезе гръкиня в българско семейство, тя налага своя език на децата и къщата става двоезична.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.]</ref>}}

 

По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Лъгадина има 800 жители българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] гъркомани и 500 [[гърци]], като в градчето има две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.</ref> Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество ''Лангаза'' е предимно „славяноезично“ селище.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.</ref>

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен [[Михаил Думбалаков]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125</ref>. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.185</ref>