Аркадий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
:''За името Аркадий виж [[Аркадий (име)]].''
 
'''Флавий Аркадий''' ({{lang-la|Flavius Arcadius}}) ([[377]]/[[378]]–[[1 май]] [[408]]) е [[император]] на източната половина на [[Римска империя|Римската империя]] от [[395]] до смъртта[[408]] сигодина. В някои исторически изследвания, Аркадий е приеман за първият [[Византия|византийски]] император.
 
Аркадий е по-големият син на [[Теодосий I]] и [[Елия Флацила]] и брат на [[Флавий Хонорий|Хонорий]], който става император на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Аркадий получава титлата август от баща си през януари [[383]] г. По-малкият му брат също е обявен за август през [[393]] г. След като Теодосий І Велики умира в 395 г. Римската империя е разделена окончателно и за последен път - Аркадий получава източната част, а Хонорий западната.
 
==Управление==
Малолетния Хонорий е манипулиран от римския ''[[magister militum]]'' с вандалски произход – [[Стилихон|Флавий Стилихон]], докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри — гало-римският благородник [[Руфин]]. Безволев и слаботелесен, Аркадий почти не напускал императорския дворец и прекарвал повечето време в развлечения.
 
===Въстание на готите===
През 395-400 г. един от вестготските предводители, [[Аларих]], вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва Тракия, Илирия и Гърция, след което се насочва към Италия. Изправен пред тази заплаха Руфин отказва военно съдействие със западният регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. По нареждане на Руфин войските на източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на [[Гаинас]] през 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий — дворцовия евнух [[Евтропий (консул 399 г.)|Евтропий]], просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става командващ армията ([[magister militum]]) и получава длъжността консул — нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.
През 395-400 г. един от вестготските предводители, [[Аларих]], вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва Тракия, Илирия и Гърция, след което се насочва към Италия. Изправен пред тази заплаха Руфин отказва военно съдействие със западният регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори.
 
През 395-400 г. един от вестготските предводители, [[Аларих]], вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва Тракия, Илирия и Гърция, след което се насочва към Италия. Изправен пред тази заплаха Руфин отказва военно съдействие със западният регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. По нареждане на Руфин войските на източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на [[Гаинас]] през ноември 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий — дворцовия евнух [[Евтропий (консул 399 г.)|Евтропий]], просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става командващ армията ([[magister militum]]) и получава длъжността консул — нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.
 
Същевременно, Гаинас успява да осигури подкрепата на повечето готски войски и застава начело на бунт срещу императора. Аркадий е принуден да приеме готите в Константинопол и да обяви Гаинас за новия [[magister militum]] през [[399]] година, след като отстранява евнуха Евтропий. Присъствието на варварите-ариани в града обаче скоро предизвиква масов народен бунт, в който са убити около 7 хиляди готски наемници. С помощта на друг готски военачалник — [[Фравита]], Гаинас и неговите войници са изгонени от столицата в началото на [[400]] година.
 
След избавлението от готската заплаха, в Константинопол е започнат строежа на нов форум (Форум на Аркадий) с триумфална колона в чест на императора, въпреки че те не са завършени до края на управлението му.
[[Файл:Solidus-Arcadius-RIC 1205.jpg|thumb|left|280px|[[Солид]] с изображение на Аркадий, държащ [[лабарум]], побеждавапобеждаващ врага.]]
 
===По-късно управление===
Аркадий след това е повлиян от своята съпруга [[Елия Евдоксия]], която през 399 г. убеждава мъжа си да уволни Евтропий. Евдоксия среща силна съпротива в лицето на [[Йоан Златоуст]], [[патриарх на Константинопол]], който усеща, че тя използва богаството на семейството си, за да упражни контрол върху императора. Евдоксия използва своето влияние, за да свали Йоан Златоуст от патриаршеския престол през [[404]] г., но самата тя умира по-късно същата година.
 
Line 38 ⟶ 44:
* [http://www.brown.edu/Departments/Classics/bcj/11-06.html Watts, Edward, "the motifs of Imperrial authority in the bust of Arcadius"]
* [http://www.roman-emperors.org/arcadius.htm Arcadius (395-408 A.D.)] ''An Online Encyclopedia of Roman Emperors''
* [http://www.livius.org/ap-ark/arcadius/arcadius.html Arcadius] livius.org
* [http://www.roman-empire.net/constant/arcadius-index.html Flavius Arcadius]
 
==Литература==
[[Файл:Solidus-Arcadius-RIC 1205.jpg|thumb|left|280px|Аркадий, държащ [[лабарум]], побеждава врага.]]
* A. Cameron and J. Long. 1993. ''Barbarians and Politics at the Court of Arcadius'' (Berkeley/Oxford)
* Thomas S. Burns: ''Barbarians within the gates of Rome. A study of Roman military policy and the barbarians, ca. 375–425 AD''. Bloomington 1994
Line 48 ⟶ 55:
* Wolfgang Hagl: ''Arcadius Apis imperator: Synesios von Kyrene und sein Beitrag zum Herrscherideal der Spätantike''. Stuttgart 1997
 
{{Превод от|en|Arcadius|134634260}}
 
{{пост начало}}