Климент I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+Общомедия |
|||
Ред 1:
{{Инфокутия папа
|Име=Свети Климент I
|изображение=[[Файл:StClement1.jpg|
|рождено_име=
|понтификат_начало= ок. 92 г.
|понтификат_край= ок. 99 г.
|предшественик=[[Анаклет I]]
|наследник=[[Еварист]]
|рождена_дата=неизв.
|местораждане=[[Рим]], [[Римска империя]]
|дата_на_смъртта= ок. [[99]] г.
|място_на_смъртта= [[Рим]], [[Римска империя]]
}}
Ред 17:
[[Светец]], паметта му се почита на [[23 ноември]]. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в [[Коринт]]. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от [[юдеохристиянство|юдеохристиянин]] в [[Сирия]]. Като тълкува текста от книгата [[Битие]] (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира [[Христос]], а под “жена” - [[Църква|Църквата]]. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на [[гностици|гностиците]] валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни [[еон|еони]], които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Йероним]].
Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император [[Домициан]] — Тит Флавий Клемент, убит през [[96]]
Исторически факт е, че през втората половина на [[860]] г. [[Методий]] участва по покана на брат си [[Константин]] във важна църковно-религиозна и политическа мисия в [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Братята са изпратени там от византийския император. На [[30 януари]] [[861]] г. [[Константин-Кирил Философ]] намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. [[Херсон]] и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „[[Похвално слово]]“ и [[химн]] за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в [[Италия]] и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от [[Моравия]] не до [[Константинопол]], а до [[Рим]]ския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа [[Николай I (папа)|Николай I]] (858-867), в края на [[867]] г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска [[литургия]]. Те са приети благосклонно от новия папа [[Адриан ІІ]] (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на [[старобългарски език|старобългарски]] литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „[[Санта Мария Маджоре]]“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.
Ред 24:
В негова памет е осветена [[базилика Сан Клементе|базиликата "Сан Клементе"]] в [[Рим]] и църквата "Богородица Периблептос" в [[Охрид]]. В Охрид се намира и църквата „Малък св. Климент“.
Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн.София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15-20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.
Line 31 ⟶ 32:
==Изследвания==
{{commonscat|Clemens I}}
* Савваитов П. И. Святой Климент, еп. Римский. Патрологический опыт. СПб., 1852.
* Августин (Гуляницкий), еп. Два окружныя послания св. Климента Римскаго о девстве, или к девственникам и девственницам. - Труды Кiевской Духовной Академiи, 1869, май, 193-201; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_1.htm.
| |||