Климент IV: Разлика между версии

| понтификат_начало= [[22 Февруарифевруари]] [[1288]] г.

| понтификат_край = [[4 Априлаприл]] [[1292]] г.

| предшественик = [[Урбан IV]]

| наследник = [[Григорий X]]

| рождена_дата = [[23 ноември]] неизвок.1200 г.година

'''Климент IV''', роден около 1200 г. в Сен Жил (Франция), е бил папа от [[5 февруари]] [[1265]] г. до смъртта си на [[29 ноември]] [[1268]] г.

Поврат в живота на Гуидо Фулкодии внася смъртта на съпругата му с която имат няколко деца.<ref>В уведомителното си писмо до английския крал Хенри III относно новоизбраните кардинали от 6 февруари 1262 пише Роджър Ловъл (Roger Lovel), съветник на краля и негов дипломат при папската курия, следното: ''"Archiepiscopus etiam Narbonensis, qui quondam unicam et virginem duxerit in uxorem, de qua filios et filias quamplures procreaverat, qui quidem postmodum extitit episcopus Annisiensis, et de ecclesia Annisiensi translatus est in archiepiscopum Narbonensem, electus est in episcopum cardinalem"'' (Shirley II, 204, № DLXIX). Съпругата на Гуидо Фулкодии е починала най-вероятно около 1247 годинаг.</ref> След това трагично събитие Гуидо приема духовен сан и така започва бързото му изкачване в църковната йерархия. През 1257 г. той е помазан за епископ на [[Ле Пюи-ен-Велай]], 1259 г. става архиепископ на [[Нарбон]] и през 1261 г. е вече кардинал-епископ на [[Санта Сабина]]. През 1263 г. поема ръководството на папската Пенитенциариа.<ref>Точната дефиницията на български език е невъзможна. Службата е била наричана ''penitentiaria'' (правопис на средновековен латински). Служителите (''penitentiarius'') са помилвали не само грешниците, но и криминалните престъпници, чрез налагането на съответните наказания. За справка вижте цитирания труд на Емил Гьолер (Göller).</ref>

На 5 февруари 1265 г. в [[Перуджа]] кардиналите избират Гуидо Фулкодии за нов папа. По време на управлението си Климент предприема решителни действия за укрепване влиянието на Църквата. В съюз с [[Карл I Анжуйски]], брата на френския крал, папата се стреми да разгроми окончателно наследника на император [[Фридрих II]] - [[Конрадин]], заедно с неговите съюзници, като в крайна сметка довежда борбата докрай. С пълна сила се водят преговори с византийския император [[Михаил VIII Палеолог]] за присъединяването му към католическата църква, но мечтите на папата не се сбъдват. Също така се отдалечават и надеждите на Църквата относно възстановяването на [[Латинската империя]] и за възвръщането на Свещената земя. Опитите на Карл Анжуйски да покори [[Византия]] остават напразни, а така очаквания кръстоносен поход на френския крал [[Луи IX]] все не може да бъде организиран.

На 28<ref>Според Карл Хампе (Hampe): ''Nota, quod felicis recordationis dominum Clementem papam IIII arripuit febris continua anno Domini MCCLXVIII die Martis [20 ноември] in media nocte ante festum sancte Cecilie virginis [22 ноември], que sibi duravit usque ad diem Mercurii [28 ноември] parum post auroram ante festum beati Andree apostoli [30 ноември], in qua hora, ut firmiter creditur, sancti angeli ipsius animam receperunt'' (източникът е един ръкопис от Bibliothèque nationale de France (BnF Ms. Lat. 15707), пергамент от 13 век).</ref> (или 29)<ref>Потхаст (Potthast) II, 1648: цитира много извори с различни данни: от 24 ноември до 1 декември.</ref> ноември 1268 г. почива папа Климент IV във [[Витербо]]. Сегашният му гроб, след няколко трагични премествания, се намира в базиликата "[[Сан Франческо ала Рока]]".