Охрана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Изключително тъжно е, че за толкова време не се научихте как да цитиране източници.
Ред 16:
== Солунски български клуб ==
[[Файл:Andon Kalchev scetch.jpg|мини|Андон Калчев]]
В дните след 13 април 1941 година в германската окупационна зона в Струга, Лерин, Гюмендже, Воден, Енидже Вардар и др. са създадени , български акционни комитети на "Българския централен акционен комитет на Македония" вече взел властта в Скопие, а в [[Солун]] е учреден Солунският български клуб. В него участват много [[офицер]]и от българската войска. Един от неговите главни учредители е българският офицер за свръзка в Лерин [[Андон Калчев]], други са поручик Цветан Младенов, също с назначение в Лерин, поручик Георги Саракинов - във Воден, офицерите Вирчев, Гроздов и др. Пръв председател на клуба е децът на ВМРО Недялко Чаушев, секретар е Петър Далкалъчев от с. Владово, Воденско, а изявени членове са Петър Ангелов, Стоян Гюрков, Костадин Богданов, Деньо Попнедялков и др.<nowiki><ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев, БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДЕЛО В ЮГОЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ 1941 – 1944 г.]</ref></nowiki> По-късно през 1943 г. председател на Българския клуб в Солун е Димитър Шанов. Клубът като организация си поставя за цел ''защита на правата на българите'' в частта на Егейска Македония, останала под чужда администрация и подпомагане на останалото извън държавните граници българско население в [[Македония (област)|Македония]]. Така само до края на юни 1941 г. от военнопленническите лагери са освободени повече от 1500 българи. Освен в Солун, скоро са образувани клубове във всички главни градове на Югозападна Македония, както и в по- големите български села. В тях се включват десетки хиляди българи не само в Солунско, но и в Ениджевардарско, Берско, Гюмендженско, Леринско, Воденско, Костурско и др. Членовете на клубовете са снабдени със специални членски карти, които са превърнати в своего рода документ за самоличност и българска национална принадлежност.
 
Освободени са и стотици концлагеристи и политически затворници от островите Крит, Митилини, Акронавпия, Макранисос и др., политически затворници от затворите "Авероф" и "Навплион" край Атина, "Едикуле" в Солун и др. За по-малко от месец само до 11 май 1941 г., въпреки непрекъснатите пречки на гръцките власти, от военнопленническите и концентрационни лагери и затворите са освободени повече от 500 българи от Леринско, Воденско, Костурско, Ениджевардарско, Гюмендженско и др. Между лагерниците има стари хора и деца, свещеници и др. Общо от затворите и лагерите са освободени няколко хиляди македонски българи, които диктатурата на Метаксас е изпратила там изпълнявайки своята твърда антибългарска денационализаторска политика, но гръцката полиция тормози в участъците членовете на клуба и ги принуждава да се откажат или направонасила им отнема членските карти дори започват убийства на членове на Българския клуб. В селището Лагадина краи Солун зверски са убити две жени – активистки на местния Български клуб. В с. Лахана е убит Хр. Чангаров, решил да стане член на Българския клуб, но репресиите не разколебават македонските българи.Със съдействието на българските офицери за свръзка и преводачите при военните комендантства са образувани клубове в Лерин, Костур, Воден, Ениджевардар, Гюмендже, Бер и в селата Добролища, Загоричани, Старичане, Мокрене, Сурович, Рупища, Екшису и много други.
От Солунския клубОрганизират се рганизират доставки на храни и вещи от първа необходимост и други помощи. Клубът извоюва правото и изпраща български офицери за свръзка към германските и италиански власти, които да защитават интересите на македонските българи. В Солун е открито основното училище "Св. св. Кирил и Методий" с около 300 ученици, интернат за учениците от селата, както и безплатна трапезария. В Солун е открита и българска болница. Тя се помещава в къщата на българския патриот Божил Шатев и в оборудвана от българското правителство с необходимата апаратура, лекарства и медицински персонал. С помощта на офицера за свръзка майор Л. Митков на 6 февруари 1942 г. тържествено е открита в Солун българската църква "Св. Георги", По-късно клубът си поставя също задачата да подпомага и организира отряди ''въоръжено опълчение'' за защита на българското население в Егейска Македония.
 
== Български комитет „Свобода или смърт“ в Костур==
В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник [[Алдо Вениери]], който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита<ref>„Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>.
Line 60 ⟶ 61:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Проф. Добрин Мичев,БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДЕЛО В ЮГОЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ (1941 – 1944 г.)]
* {{el икона}} [http://akritas-history-of-makedonia.blogspot.com/2007/05/blog-post_28.html Οχράνα]