Охрана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AKSKubrat (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
 
== Солунски български клуб ==
[[Файл:Tondo Andon Kalchev 1948.pnggif|мини|Андон Калчев 1948]]
В 1941 година в германската окупационна зона в [[Солун]] е учреден Солунският български клуб. В него участват много [[офицер]]и от българската войска. Един от неговите главни учредители е [[Андон Калчев]]. Клубът като организация си поставя за цел ''защита на правата на българите'' в частта на Егейска Македония, останала под чужда администрация и подпомагане на останалото извън държавните граници българско население в [[Македония (област)|Македония]].
 
Ред 31:
В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така водената от Цветан Младенов и Андон Калчев в 1941 — 1942 г. в околията на Лерин милиция от 600 души, през [[1943]] е в състав 3000 души, а в [[1944]] г. достига 12 000 души местни българи и доброволци от България. Така организацията неутрализира [[гъркомани|прогръцкото]] и комунистическото [[македонизъм|македонистко]] влияние в региона.
 
[[Файл:Andon kalchev & tanio nikolov.png|мини|250п|Андон Калчев с войводата на [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] и опълченци от [[Охрана]] в [[Егейска Македония]] 1943 г.]]
[[Картинка:Ivan-Mihailov-monument-closeup.jpg|мини|дясно|Паметник на Иван Михайлов в Борисовата градина, София.]]
През август 1943 година старият лидер на ВМРО [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в [[София]] между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. В резултат на това към ротите на „Охрана“ в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна помощ са изпратени от България офицерски кадри.