Охрана: Разлика между версии

'''„Охрана“''' ({{lang-el|Οχράνα}}), известна и като '''Централен българомакедонски комитет''', е [[милиция|въоръжено опълчение]] на [[българи]]те в [[Егейска Македония]], създадено по време на окупацията на [[Гърция]] през [[Втора световна война|Втората световна война]] за защита от нападенията на гръцки колаборационистки паравоенни формирования и на части на комунистическата и националистическата гръцка съпротива. Неин ръководител и главен организатор е българският офицер [[Андон Калчев]], подпомаган от [[Цветан Младенов]].

 

 

След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската]] война пред [[Анкара]] от войските на [[Ататюрк]], в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с [[българщина]]та. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал [[Йоанис Метаксас]].

 

== Солунски български клуб ==

В 1941 година в германската окупационна зона в [[Солун]] е учреден Солунският български клуб. В него участват много [[офицер]]и от българската войска. Един от неговите главни учредители е [[Андон Калчев]]. Клубът като организация си поставя за цел ''защита на правата на българите'' в частта на Егейска Македония, останала под чужда администрация и подпомагане на останалото извън държавните граници българско население в [[Македония (област)|Македония]].

 

В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така водената от Цветан Младенов и Андон Калчев в 1941 — 1942 г. в околията на Лерин милиция от 600 души, през [[1943]] е в състав 3000 души, а в [[1944]] г. достига 12 000 души местни българи и доброволци от България. Така организацията неутрализира [[гъркомани|прогръцкото]] и комунистическото [[македонизъм|македонистко]] влияние в региона.

 

През август 1943 година старият лидер на ВМРО [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в [[София]] между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. В резултат на това към ротите на „Охрана“ в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна помощ са изпратени от България офицерски кадри.