Птолемеос Сариянис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
В 1913 година е повишен и става капитан, а в 1915 година - майор. Присъединява се към венизелисткото [[Движение за национална отбрана]] и служи като началник-щаб на [[Пета критска дивизия]] на [[Солунски фронт|Солунския фронт]]. След това отново е повишен и става подполковник в 1917 година, а в 1919 г. става полковник като признание за заслугите му в [[Битка при Яребична|битката при Яребична]] през май 1918 година. Сариянис играе ключова роля в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] от 1919 - 1922 година първоначално като началник-щаб на Окупационната армия в Смирненската зона, заместник началник-щаб на разширената Малоазийска армия и накрая като заместник началник-щаб на Тракийската армия. В това си качество участва през февруари 1921 година в конференцията в Лондон като член на гръцката делегация, начело на която е гръцкият министър-председател [[Николаос Калогеропулос]]. След падането на гръцкия фронт през август 1922 г. Сариянис участва в гръцката делегация по преговорите по примирието в [[Мудания]], водени от генерал-майор [[Александрос Мазаракис]].<ref name="Υποστράτηγος"/>
 
Скоро след това Сариянис е освободен от Гръцката армия, но след извършения от генерал [[Теодорос Пангалос]] преврат през юни 1925 година Сариянис е назначен за шеф на генералния щаб на Гръцката армия и е повишен катов звание генерал-майор през юни 1925 година. Остава на поста си до 31 август 1926 година, когато е сменен от [[Александрос Мазаракис]]. В 1944 година, след като Гърция се освобождава от немската окупация, Сариянис за кратко е заместник-министър на отбраната. Умира в 1958 година.<ref name="Υποστράτηγος"/>
 
==Бележки==