Охрана: Разлика между версии

== Причини за възникването на Охрана ==

 

 

След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската]] война пред [[Анкара]] от войските на [[Ататюрк]], в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с [[българщина]]та. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал [[Йоанис Метаксас]].

В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така водената от Цветан Младенов и Андон Калчев в 1941 — 1942 г. в околията на Лерин милиция от 600 души, през [[1943]] е в състав 3000 души, а в [[1944]] г. достига 12 000 души местни българи и доброволци от България. Така организацията неутрализира [[гъркомани|прогръцкото]] и комунистическото [[македонизъм|македонистко]] влияние в региона.

 

През август 1943 година старият лидер на ВМРО [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в [[София]] между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. В резултат на това към ротите на „Охрана“ в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна помощ са изпратени от България офицерски кадри.