Отваря главното меню

Промени

240 байта изтрити, преди 5 години
м
разместване
Понякога понятието природа се използва и за обозначаване на „[[околна среда|околната среда]]“ или „[[Дива природа|дивата природа]]“ - дивите животни, гори, скали и всички неща, които не са засегнати съществено от човешката дейност. В този контекст изработените от хората предмети и взаимоотношенията между хората не се разглеждат като част от природата. Тази по-стара представа за природата, която остава разпространена и днес, разграничава естественото от изкуственото, под което се разбира всичко създадено съзнателно от човека.
 
== Материалният свят ==
== Вселена, материя и енергия ==
{{основна|Вселена|Материя (физика)|Енергия}}
 
=== Материя и енергия ===
{{основна|Материя (физика)|Енергия}}
 
В своя най-едър мащаб природата включва цялата физическа [[Вселена]]. Съвременната наука приема, че явленията в нея се подчиняват на общи природни закони. Изследването на тези най-фундаментални зависимости е предмет на [[физика]]та - наука, самото наименование на която означава изучаване на природата.
Поведението на материята и енергията в наблюдаемата вселена изглежда следва добре определени [[Физичен закон|физични закони]]. Те се използват за създаването на [[Космология|космологични]] модели, обясняващи структурата и еволюцията на вселената, която можем да наблюдаваме. Математическата форма на тези закони използва набор от 20 [[Физична константа|физични константи]],{{hrf|Taylor|1971}} които изглеждат постоянни в цялата наблюдаема вселена.{{hrf|Varshalovich|2000|503}} Стойностите на тези константи са внимателно измерени, но причината те да имат точно тези стойности остава неизвестна.
 
=== Космосът ===
Природа съществува и извън [[Земя]]та, но единствената '''жива природа''' засега съществува само на [[Земя]]та. В извънземното пространство могат да се намерят няколко вида органични молекули (открити с микровълнова [[спектроскопия]]), космически лъчи, [[плазма]] (от която са съставени [[звезда|звездите]]), [[планета|планети]], [[комета|комети]], [[черна дупка|черни дупки]] и космически прах.
{{основна|Космос}}
{{раздел-мъниче}}
 
=== Планетата Земя ===
Последните [http://marsrovers.nasa.gov/newsroom/pressreleases/20070521a.html открития] на марсианските роувъри ''Spirit'' и ''Opportunity'' сочат за наличието на [[вода]] в миналото и потенциална възможност за някакви форми на [[живот]] съществували на [[Марс (планета)|Марс]]. На [[24 април]] [[2007]] година учени от [[обсерватория]]та в [[Женева]] съобщават за откритието на [[планета]] ''Gliese 581 c'' по посока на съзвездието Везни, намираща се на около 20,5 светлинни години от [[Земя]]та, която обикаля около звезда от тип [[червено джудже]] и на която теоретично погледнато може да съществува течна [[вода]] и възможност за [[живот]]. Според извършените изчисления се предполага, че тя има [[температура]], близка до тази на нашата [[планета]].
{{основна|Земя}}
{{раздел-мъниче}}
 
=== Химични елементи ===
Откритието е направено благодарение на спектрографа HARPS (''High Accuracy Radial Velocity for Planetary Searcher''), монтиран на [[телескоп]]а на Европейската южна обсерватория в [[Ла Сия]], [[Чили]] с [[диаметър]] 3,6 m.<ref>[http://astro.314c.com/article.php?%CF%EE%E4%EE%E1%ED%E0%20%ED%E0%20%C7%E5%EC%FF%F2%E0%20%EF%EB%E0%ED%E5%F2%E0 Астрономически портал - първа планета в обитаемата зона на друга звезда]</ref> Учените имат намерение да използват [[Канада|канадския]] MOST (''Microvariability and Oscillations of STars'') [[телескоп]], за да проведат по-нататъшни изследвания на [[планета]]та.
{{основна|Химичен елемент}}
 
[[Файл:Atomic resolution Au100.JPG|мини|[[Атом]]и на химичния елемент [[злато]], заснети със [[сканиращ тунелен микроскоп]]]]
== Планетата Земя ==
 
{{основна|Земя}}
[[Химични елементи по атомен номер|Химичните елементи]] са съставени само от един тип [[атом]]и, определени с атомния си номер, които съдържат точно определен брой [[протон]]и. Химичният елемент се определя еднозначно с броя на [[протон]]ите, но броят на [[неутрон]]ите може да варира . Това създава [[изотоп]]ите на определен [[химичен елемент]]. Най-леките химични елементи са [[водород]] и [[хелий]], а от 117 химични елемента в периодичната таблица на [[Менделеев]] 94 съществуват естествено и могат да се намерят в природата. Едни от най-разпространените са [[силиций]], [[азот]], [[водород]] и [[въглерод]].
 
== Неживата природа ==
=== Геология ===
[[Файл:Tectonic plate boundaries.png|мини|вляво|Граници на тектонични плочи]]
След първоначалното отлагане, скалните единици могат да бъдат деформирани и/или да претърпят [[метаморфоза]]. Деформация обикновено се случва в резултат на хоризонтално движение. Това може да промени и трансформира границите между [[тектоника|тектоничните плочи]].
 
[[Минералогия]]та се занимава с изучаването на [[минерал]]ите&nbsp;— естествени [[химичен елемент|химични елементи]] или съединения, образувани при [[геология|геоложки]] процеси. Те са твърди вещества с постоянен химичен състав и имат [[кристал]]на структура. По състава си могат да бъдат класифицирани като обикновени химични елементи ([[диамант]]), соли ([[флуорит]], [[хлорид]]) или силикати с доста сложна композиция. Едни от най-разпространените [[минерал]]и на [[Земя]]та са [[кварц]], [[калцит]], [[каолин]], [[сяра]] и [[флуорит]]. Но около половината от минералите са рядкост.
=== Жива природа и еволюция ===
{{Основна|Еволюция}}
[[File:The Earth seen from Apollo 17.jpg|thumb|Земята, видяна през 1972 година от космонавтите на [[Аполо 17]]. Тази снимка е единствената по рода си до този ден, показваща Земята, изцяло огряна от Слънцето.]]
[[Земя]]та е единствената позната на човечеството [[планета]], на която има [[живот]] и в момента на нея има около 6,8&nbsp;x&nbsp;10<sup>13</sup>&nbsp;<math>kg</math> биомаса. Живата природа се състои от всички [[организъм|организми]] - [[Микроорганизъм|микроби]], [[животно|животни]] и [[растение|растения]]. Техните характерни белези са, че са съставени от [[клетка|клетки]] и съдържат [[генетика|генетичната]] информация, която спомага за тяхното възпроизводство. Организмите се организират в [[екосистема|екосистеми]] и са съставна част на [[биосфера]]та.
 
Има разлика между [[скала|скали]], [[минерал]]и и [[руда|руди]]. Скалите са съставени от един или няколко вида минерали, но могат да съдържат и органични вещества. [[Руда]]та е [[скала]], която съдържа един или няколко редки или важни за индустрията минерали, добива се в [[мина]] и от нея се извличат [[метал]]и.
Счита се, че [[живот]]ът на [[Земя]]та е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Първите форми на [[живот]] са били примитивни и са имали прости [[орган]]и за възпроизводство и унаследяване на белези. По пътя на [[еволюция]]та и чрез естествения подбор се е получило много по-голямо разнообразие на видовете. Тези, които не са могли да се приспособят към променящите се външни условия, постепенно са изчезнали. На няколко пъти в историята на [[Земя]]та е имало периоди на масово изчезване на видове. Теорията за [[еволюция]]та е основана от [[Чарлз Дарвин]] и описана в „[[Произход на видовете]]“ ([[1859]] г.). По това време обаче тя все още не може да обясни механизма на унаследяване. Едва през [[1940]] г. с откритието на [[ДНК]] и идентифицирането ѝ като основен и градивен [[ген]]етичен материал се поставят основите на [[генетика]]та и молекулярната [[биология]].
 
=== Атмосфера и климат ===
==== Микроби ====
{{основна|Земна атмосфера|Климат|Метеорологично време}}
{{Основна|Микроорганизъм}}
[[Image:Top of Atmosphere.jpg|thumb|300px|[[Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)|Синята светлина се разсейва повече]] от другите цветове от атмосферните газове, което придава на Земята синьо [[Хало (оптика)|хало]] (ореол) при поглед от Космоса]]
Микроорганизмите или микробите са едноклетъчни организми с много малки размери и поради тази причина не могат да се видят с просто [[око]], могат да бъдат изучавани само с помощта на [[микроскоп]]. Техни главни представители са [[протисти]], [[гъби]]чки и [[бактерия|бактерии]] - първите форми на [[живот]], погледнато исторически. [[Вирус]]ите не се считат за микроорганизми (жива материя), но понякога са предмет на изучаване от [[микробиология]]та. [[Микроорганизми]]те са широко разпространени на нашата [[планета]], могат да се намерят навсякъде, където има [[вода]], размножават се бързо, лесно се адаптират, поради което могат да оцелеят и в извънземното [[пространство]]. Открити са от [[Антони ван Льовенхук]]. Той изказва предположението, че микроорганизмите играят роля във ферментационните процеси. Много от тези [[микроорганизми]] са полезни и съществени за нормалното функциониране на другите живи същества - [[растения]]та и [[животни]]те, но има и патогенни (болестотворни) микроби, които пренасят зарази или причиняват [[болест]]и и [[инфекция|инфекции]]. Такива са например стафилококите и стрептококите. Науката, която се занимава с изучаването и класифицирането на [[микроорганизми]]те, се нарича [[микробиология]], а учените се наричат микробиолози.
 
[[Атмосфера]]та на Земята е ключов фактор за поддържане на планетарната [[екосистема]]. Тя се състои от тънък слой газове, които обгръщат планетата и биват задържани посредством земната гравитация. Сухият [[въздух]] се състои от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и други [[благороден газ|инертни газове]], [[въглероден диоксид]] и др., а също и променливо количество водни пари. В рамките на изотермичния модел, с увеличаване на надморската височина, [[атмосферно налягане|атмосферното налягане]] намалява експоненциално.<ref>{{cite web| url = http://www.grc.nasa.gov/WWW/K-12/Numbers/Math/Mathematical_Thinking/ideal_gases_under_constant.htm | title = Ideal Gases under Constant Volume, Constant Pressure, Constant Temperature, & Adiabatic Conditions | publisher = NASA | accessdate = 2007-01-07}}</ref><ref>{{cite journal | last = Pelletier | first = Jon D. | title=Natural variability of atmospheric temperatures and geomagnetic intensity over a wide range of time scales | journal=Proceedings of the National Academy of Sciences | year=2002 | volume=99 | pages=2546–2553 | doi= 10.1073/pnas.022582599 | pmid=11875208 |pmc = 128574 }}</ref> [[Озонов слой|Озоновият слой]] играе важна роля за регулирането на [[ултравиолетово излъчване|ултравиолетовата (UV) радиация]], която достига до повърхността. [[ДНК]] структурата на живите организми е уязвима от ултравиолетовото лъчение на Слънцето, но озоновият слой предпазва живота на земята от вредните въздействия. Атмосферата също така запазва топлината през нощта, като по този начин намалява и балансира температурните амплитуди на [[денонощие]]то.
==== Растения и животни ====
{{Основна|Растения|Животни}}
[[Файл:Plants.jpg|ляво|мини|Растения]]
Другото наименование за растения и животни е [[флора]] и [[фауна]]. На Земята са познати около 600 хил. вида растения. Те обикновено са прикрепени към земята с[[корен]], от който се хранят. Имат също така [[стебло]] и [[лист]]а. Произвеждат [[хлорофил]] чрез [[фотосинтеза]] от [[слънце|слънчевата]] [[енергия]] (което им придава [[зелен]]ия цвят), вдишват [[въглероден диоксид]] и издишат [[кислород]]. Представляват [[храна]] за много [[животни]]. От своя страна животните са организми, които се хранят с органични съединения и се придвижват самостоятелно. Те дишат, като приемат [[кислород]] от околната среда и отделят [[въглероден диоксид]].
 
[[Файл:Cumulonimbus incus cloud.jpg|мини|170п|ляво|[[Шелфов облак]] (''кумулонимбус инкус''), предвещаващ буря]]
[[Файл:Animal diversity October 2007.jpg|дясно|мини|Животни]]
 
Метеорологичното време действа почти изцяло в долния слой на атмосферата ([[тропосфера]]) и служи като конвективна система за преразпределяне на топлината. Океанските течения са друг важен фактор при формирането на климата и особено подводния [[термохалинен кръговрат]], които разпределят топлинната енергия от екваториалните океани към полярните региони. Тези течения допринасят и за смекчаването на температурните разлики между [[сезон]]ите в зоните с умерен климат. Без преразпределението на топлината от океанските течения и атмосферата, тропиците биха били много по-горещи, а полярните райони — много по-студени.
===== Домашни, култивирани, питомни =====
Хората опитомяват и отглеждат домашни [[животни]] с различни цели. [[Куче]]тата например служат за пазачи, спасяват хора от [[лавина|лавини]], намират наркотици и откриват [[следа|следи]] по миризмата, в [[Аляска]] служат за [[транспорт]], а незрящите ги използват за [[водач]]и. [[котка|Котките]] се отглеждат за компания и за да убиват дребни [[гризачи]]. Други домашни животни са [[домашна кокошка|кокошки]], [[прасе]]та, [[хамстер]]и, [[риба|рибки]], [[кон]]е, [[овца|овце]] и [[крава|крави]]. Някои от тях се отглеждат за [[месо]], други за [[яйце|яйца]], трети за [[мляко]] или [[вълна]], но има и такива, които се отглеждат с чисто декоративна цел, за украса (например [[аквариум]] с [[риба|рибки]]).
 
Времето може да има едновременно полезни и вредни ефекти. Екстремни метеорологични феномени като [[торнадо|торнада]] или [[ураган]]и и [[циклон]]и освобождават огромни количества енергия и могат да предизвикат мащабни щети по суша и вода. Повърхностната растителност е зависима от сезонните промени на времето, а внезапни промени — дори краткотрайни — може да имат драматичен ефект както върху самата растителност, така и върху животните, които зависят от нея.
[[Растения]]та имат още по-голямо разнообразие в предназначението си. Те биват [[дърво|дървета]], [[храст]]и, [[цвете|цветя]], [[билки]], [[трева]], [[мъх]] и лиани. Цветята обикновено се отглеждат за красота на дома и приятен аромат, [[билки]]те и [[трева|тревите]] за [[чай]], [[кафе]], подправки към ястия и лечение на различни заболявания, овощните дървета за [[плод]]ове за консумация, житните растения за производство на [[хляб]] и [[зеленчук|зеленчуците]] за директна консумация.
 
Планетарният климат е показател за дългосрочните тенденции на времето. Различни фактори оказват влияние на климата, например океанските течения, повърхностното [[албедо]], [[парникови газове|парниковите газове]], колебанията в слънчевата светимост, и промените в орбитата на планетата. Въз основа на исторически данни е известно, че Земята е била подложена на драстични промени на климата в миналото, като [[ледников период|ледникови периоди]].
===== Диви =====
[[Див]]ата природа е природа, незасегната и неконтролирана от [[човек]]а. В много страни, включително и в [[България]], се създават [[национален парк|национални паркове]], чиято основна цел е опазване на биологичното разнообразие и защита на [[див]]ата природа. Едни от [[див]]ите [[животни]], които се срещат в [[България]], са [[вълк]], [[мечка]], [[дива свиня]], [[благороден елен]], [[елен лопатар]] и [[сърна]]. Застрашените видове в [[България]] са записани в [[Червена книга на България|Червената книга]]. Такива са [[златка]]та, [[вълк]]ът, [[пъстър пор|пъстрият пор]], [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[видра]]та, [[дива котка|дивата котка]], [[черен щъркел|черният щъркел]], [[осояд]]ът, [[скален орел|скалният орел]], [[ливаден дърдавец|ливадният дърдавец]], [[горски бекас|горският бекас]], [[гълъб хралупар|гълъбът хралупар]], [[Белогръб кълвач|белогърбият кълвач]], [[черен кълвач|черният кълвач]], [[малък креслив орел|малкият креслив орел]], [[сокол орко|соколът орко]], [[голям ястреб|големият ястреб]], [[египетски лешояд]], [[орел змияр]], [[ловен сокол]] и други.
 
Климатът на даден регион зависи от редица фактори, най-вече [[географска ширина|географската ширина]]. Един пояс в рамките на определена географска ширина, в който различни региони изразяват сходни метеорологични характеристики, се нарича климатична зона. Има няколко такива зони, като се започне от [[тропичен климатичен пояс|тропическия климатичен пояс]] на [[екватор]]а и се стигне до [[полярен климат|полярните климатични пояси]] в северните и южните крайни точки на Земята. Времето също се влияе от сезоните, които са резултат от наклона на земната ос спрямо орбиталната равнина на планетата. По този начин в даден момент от[[лято]]то или [[зима]]та една част от планетата е по-пряко изложена на слънчевите лъчи. Това излагане се сменя с въртенето на Земята около Слънцето. Във всеки един момент, независимо от местоположението на земното кълбо спрямо Слънцето, северните и южните полукълба имат противоположни сезони.
Понякога, макар и не твърде често, учените откриват нови видове животни и растения.<ref>[http://news.nationalgeographic.com/news/2007/02/photogalleries/antarctic-species/ Antarctic Ice Breakups Reveal New Species]</ref>
 
Метеорологичното време е [[теория на хаоса|хаотична система]], която се влияе от малки промени в околната среда, вследствие на което точното прогнозиране на времето е възможно само до няколко дни напред. Като цяло, в момента има две постоянни тенденции: (1) Средната температура се увеличава, и (2) в регионалните климатични системи настъпват забележими промени.<ref>{{cite news| title=Tropical Ocean Warming Drives Recent Northern Hemisphere Climate Change |publisher=Science Daily|date=April 6, 2001 | url=http://www.sciencedaily.com/releases/2001/04/010406073554.htm | accessdate=2006-05-24 }}</ref>
=== Нежива природа ===
Неживата природа се състои общо казано от вещества и [[енергия]]: [[елементарни частици]], [[Химичен елемент|химични елементи]], [[минерал]]и, небесни тела и [[галактика|галактики]].
 
=== Водни системи на Земята ===
[[Файл:Atomic resolution Au100.JPG|мини|[[Атом]]и на химичния елемент [[злато]], заснети със [[сканиращ тунелен микроскоп]]]]
{{раздел-мъниче}}
 
== Живата природа ==
==== Химични елементи ====
{{Основна|Еволюция}}
{{основна|Химичен елемент}}
[[File:The Earth seen from Apollo 17.jpg|thumb|Земята, видяна през 1972 година от космонавтите на [[Аполо 17]]. Тази снимка е единствената по рода си до този ден, показваща Земята, изцяло огряна от Слънцето.]]
[[Химични елементи по атомен номер|Химичните елементи]] са съставени само от един тип [[атом]]и, определени с атомния си номер, които съдържат точно определен брой [[протон]]и. Химичният елемент се определя еднозначно с броя на [[протон]]ите, но броят на [[неутрон]]ите може да варира . Това създава [[изотоп]]ите на определен [[химичен елемент]]. Най-леките химични елементи са [[водород]] и [[хелий]], а от 117 химични елемента в периодичната таблица на [[Менделеев]] 94 съществуват естествено и могат да се намерят в природата. Едни от най-разпространените са [[силиций]], [[азот]], [[водород]] и [[въглерод]].
[[Земя]]та е единствената позната на човечеството [[планета]], на която има [[живот]] и в момента на нея има около 6,8&nbsp;x&nbsp;10<sup>13</sup>&nbsp;<math>kg</math> биомаса. Живата природа се състои от всички [[организъм|организми]] - [[Микроорганизъм|микроби]], [[животно|животни]] и [[растение|растения]]. Техните характерни белези са, че са съставени от [[клетка|клетки]] и съдържат [[генетика|генетичната]] информация, която спомага за тяхното възпроизводство. Организмите се организират в [[екосистема|екосистеми]] и са съставна част на [[биосфера]]та.
 
Счита се, че [[живот]]ът на [[Земя]]та е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Първите форми на [[живот]] са били примитивни и са имали прости [[орган]]и за възпроизводство и унаследяване на белези. По пътя на [[еволюция]]та и чрез естествения подбор се е получило много по-голямо разнообразие на видовете. Тези, които не са могли да се приспособят към променящите се външни условия, постепенно са изчезнали. На няколко пъти в историята на [[Земя]]та е имало периоди на масово изчезване на видове. Теорията за [[еволюция]]та е основана от [[Чарлз Дарвин]] и описана в „[[Произход на видовете]]“ ([[1859]] г.). По това време обаче тя все още не може да обясни механизма на унаследяване. Едва през [[1940]] г. с откритието на [[ДНК]] и идентифицирането ѝ като основен и градивен [[ген]]етичен материал се поставят основите на [[генетика]]та и молекулярната [[биология]].
==== Минерали ====
{{основна|Минерал}}
[[Минералогия]]та се занимава с изучаването на [[минерал]]ите&nbsp;— естествени [[химичен елемент|химични елементи]] или съединения, образувани при [[геология|геоложки]] процеси. Те са твърди вещества с постоянен химичен състав и имат [[кристал]]на структура. По състава си могат да бъдат класифицирани като обикновени химични елементи ([[диамант]]), соли ([[флуорит]], [[хлорид]]) или силикати с доста сложна композиция. Едни от най-разпространените [[минерал]]и на [[Земя]]та са [[кварц]], [[калцит]], [[каолин]], [[сяра]] и [[флуорит]]. Но около половината от минералите са рядкост.
 
Има разлика между [[скала|скали]], [[минерал]]и и [[руда|руди]]. Скалите са съставени от един или няколко вида минерали, но могат да съдържат и органични вещества. [[Руда]]та е [[скала]], която съдържа един или няколко редки или важни за индустрията минерали, добива се в [[мина]] и от нея се извличат [[метал]]и.
 
=== Екосистеми ===
Глобалната планетарна екосистема се нарича [[биосфера]] и може да се разглежда като съставена от четири сфери – биосфера, литосфера, хидросфера и атмосфера. Основен принцип, който управлява функциите на биосферата, е принципът на ограничаващите (лимитиращите) фактори. Този принцип е израз на съвместното действие на екологичните фактори, тъй като те си взаимодействат, и означава, че нивото на жизнената дейност на организмите се определя от онзи екологичен фактор, който е в минимум спрямо останалите, т.е. най-далеч от своя оптимум.
 
=== Микроби ===
=== Атмосфера и климат ===
{{Основна|Микроорганизъм}}
{{основна|Земна атмосфера|Климат|Метеорологично време}}
Микроорганизмите или микробите са едноклетъчни организми с много малки размери и поради тази причина не могат да се видят с просто [[око]], могат да бъдат изучавани само с помощта на [[микроскоп]]. Техни главни представители са [[протисти]], [[гъби]]чки и [[бактерия|бактерии]] - първите форми на [[живот]], погледнато исторически. [[Вирус]]ите не се считат за микроорганизми (жива материя), но понякога са предмет на изучаване от [[микробиология]]та. [[Микроорганизми]]те са широко разпространени на нашата [[планета]], могат да се намерят навсякъде, където има [[вода]], размножават се бързо, лесно се адаптират, поради което могат да оцелеят и в извънземното [[пространство]]. Открити са от [[Антони ван Льовенхук]]. Той изказва предположението, че микроорганизмите играят роля във ферментационните процеси. Много от тези [[микроорганизми]] са полезни и съществени за нормалното функциониране на другите живи същества - [[растения]]та и [[животни]]те, но има и патогенни (болестотворни) микроби, които пренасят зарази или причиняват [[болест]]и и [[инфекция|инфекции]]. Такива са например стафилококите и стрептококите. Науката, която се занимава с изучаването и класифицирането на [[микроорганизми]]те, се нарича [[микробиология]], а учените се наричат микробиолози.
[[Image:Top of Atmosphere.jpg|thumb|300px|[[Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)|Синята светлина се разсейва повече]] от другите цветове от атмосферните газове, което придава на Земята синьо [[Хало (оптика)|хало]] (ореол) при поглед от Космоса]]
 
=== Растения и животни ===
[[Атмосфера]]та на Земята е ключов фактор за поддържане на планетарната [[екосистема]]. Тя се състои от тънък слой газове, които обгръщат планетата и биват задържани посредством земната гравитация. Сухият [[въздух]] се състои от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и други [[благороден газ|инертни газове]], [[въглероден диоксид]] и др., а също и променливо количество водни пари. В рамките на изотермичния модел, с увеличаване на надморската височина, [[атмосферно налягане|атмосферното налягане]] намалява експоненциално.<ref>{{cite web| url = http://www.grc.nasa.gov/WWW/K-12/Numbers/Math/Mathematical_Thinking/ideal_gases_under_constant.htm | title = Ideal Gases under Constant Volume, Constant Pressure, Constant Temperature, & Adiabatic Conditions | publisher = NASA | accessdate = 2007-01-07}}</ref><ref>{{cite journal | last = Pelletier | first = Jon D. | title=Natural variability of atmospheric temperatures and geomagnetic intensity over a wide range of time scales | journal=Proceedings of the National Academy of Sciences | year=2002 | volume=99 | pages=2546–2553 | doi= 10.1073/pnas.022582599 | pmid=11875208 |pmc = 128574 }}</ref> [[Озонов слой|Озоновият слой]] играе важна роля за регулирането на [[ултравиолетово излъчване|ултравиолетовата (UV) радиация]], която достига до повърхността. [[ДНК]] структурата на живите организми е уязвима от ултравиолетовото лъчение на Слънцето, но озоновият слой предпазва живота на земята от вредните въздействия. Атмосферата също така запазва топлината през нощта, като по този начин намалява и балансира температурните амплитуди на [[денонощие]]то.
{{Основна|Растения|Животни}}
[[Файл:Plants.jpg|ляво|мини|Растения]]
Другото наименование за растения и животни е [[флора]] и [[фауна]]. На Земята са познати около 600 хил. вида растения. Те обикновено са прикрепени към земята с[[корен]], от който се хранят. Имат също така [[стебло]] и [[лист]]а. Произвеждат [[хлорофил]] чрез [[фотосинтеза]] от [[слънце|слънчевата]] [[енергия]] (което им придава [[зелен]]ия цвят), вдишват [[въглероден диоксид]] и издишат [[кислород]]. Представляват [[храна]] за много [[животни]]. От своя страна животните са организми, които се хранят с органични съединения и се придвижват самостоятелно. Те дишат, като приемат [[кислород]] от околната среда и отделят [[въглероден диоксид]].
 
[[Файл:Animal diversity October 2007.jpg|дясно|мини|Животни]]
[[Файл:Cumulonimbus incus cloud.jpg|мини|170п|ляво|[[Шелфов облак]] (''кумулонимбус инкус''), предвещаващ буря]]
 
==== Домашни, култивирани, питомни ====
Метеорологичното време действа почти изцяло в долния слой на атмосферата ([[тропосфера]]) и служи като конвективна система за преразпределяне на топлината. Океанските течения са друг важен фактор при формирането на климата и особено подводния [[термохалинен кръговрат]], които разпределят топлинната енергия от екваториалните океани към полярните региони. Тези течения допринасят и за смекчаването на температурните разлики между [[сезон]]ите в зоните с умерен климат. Без преразпределението на топлината от океанските течения и атмосферата, тропиците биха били много по-горещи, а полярните райони — много по-студени.
Хората опитомяват и отглеждат домашни [[животни]] с различни цели. [[Куче]]тата например служат за пазачи, спасяват хора от [[лавина|лавини]], намират наркотици и откриват [[следа|следи]] по миризмата, в [[Аляска]] служат за [[транспорт]], а незрящите ги използват за [[водач]]и. [[котка|Котките]] се отглеждат за компания и за да убиват дребни [[гризачи]]. Други домашни животни са [[домашна кокошка|кокошки]], [[прасе]]та, [[хамстер]]и, [[риба|рибки]], [[кон]]е, [[овца|овце]] и [[крава|крави]]. Някои от тях се отглеждат за [[месо]], други за [[яйце|яйца]], трети за [[мляко]] или [[вълна]], но има и такива, които се отглеждат с чисто декоративна цел, за украса (например [[аквариум]] с [[риба|рибки]]).
 
[[Растения]]та имат още по-голямо разнообразие в предназначението си. Те биват [[дърво|дървета]], [[храст]]и, [[цвете|цветя]], [[билки]], [[трева]], [[мъх]] и лиани. Цветята обикновено се отглеждат за красота на дома и приятен аромат, [[билки]]те и [[трева|тревите]] за [[чай]], [[кафе]], подправки към ястия и лечение на различни заболявания, овощните дървета за [[плод]]ове за консумация, житните растения за производство на [[хляб]] и [[зеленчук|зеленчуците]] за директна консумация.
Времето може да има едновременно полезни и вредни ефекти. Екстремни метеорологични феномени като [[торнадо|торнада]] или [[ураган]]и и [[циклон]]и освобождават огромни количества енергия и могат да предизвикат мащабни щети по суша и вода. Повърхностната растителност е зависима от сезонните промени на времето, а внезапни промени — дори краткотрайни — може да имат драматичен ефект както върху самата растителност, така и върху животните, които зависят от нея.
 
==== Диви ====
Планетарният климат е показател за дългосрочните тенденции на времето. Различни фактори оказват влияние на климата, например океанските течения, повърхностното [[албедо]], [[парникови газове|парниковите газове]], колебанията в слънчевата светимост, и промените в орбитата на планетата. Въз основа на исторически данни е известно, че Земята е била подложена на драстични промени на климата в миналото, като [[ледников период|ледникови периоди]].
[[Див]]ата природа е природа, незасегната и неконтролирана от [[човек]]а. В много страни, включително и в [[България]], се създават [[национален парк|национални паркове]], чиято основна цел е опазване на биологичното разнообразие и защита на [[див]]ата природа. Едни от [[див]]ите [[животни]], които се срещат в [[България]], са [[вълк]], [[мечка]], [[дива свиня]], [[благороден елен]], [[елен лопатар]] и [[сърна]]. Застрашените видове в [[България]] са записани в [[Червена книга на България|Червената книга]]. Такива са [[златка]]та, [[вълк]]ът, [[пъстър пор|пъстрият пор]], [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[видра]]та, [[дива котка|дивата котка]], [[черен щъркел|черният щъркел]], [[осояд]]ът, [[скален орел|скалният орел]], [[ливаден дърдавец|ливадният дърдавец]], [[горски бекас|горският бекас]], [[гълъб хралупар|гълъбът хралупар]], [[Белогръб кълвач|белогърбият кълвач]], [[черен кълвач|черният кълвач]], [[малък креслив орел|малкият креслив орел]], [[сокол орко|соколът орко]], [[голям ястреб|големият ястреб]], [[египетски лешояд]], [[орел змияр]], [[ловен сокол]] и други.
 
Понякога, макар и не твърде често, учените откриват нови видове животни и растения.<ref>[http://news.nationalgeographic.com/news/2007/02/photogalleries/antarctic-species/ Antarctic Ice Breakups Reveal New Species]</ref>
Климатът на даден регион зависи от редица фактори, най-вече [[географска ширина|географската ширина]]. Един пояс в рамките на определена географска ширина, в който различни региони изразяват сходни метеорологични характеристики, се нарича климатична зона. Има няколко такива зони, като се започне от [[тропичен климатичен пояс|тропическия климатичен пояс]] на [[екватор]]а и се стигне до [[полярен климат|полярните климатични пояси]] в северните и южните крайни точки на Земята. Времето също се влияе от сезоните, които са резултат от наклона на земната ос спрямо орбиталната равнина на планетата. По този начин в даден момент от[[лято]]то или [[зима]]та една част от планетата е по-пряко изложена на слънчевите лъчи. Това излагане се сменя с въртенето на Земята около Слънцето. Във всеки един момент, независимо от местоположението на земното кълбо спрямо Слънцето, северните и южните полукълба имат противоположни сезони.
 
=== Възможен извънземен живот ===
Метеорологичното време е [[теория на хаоса|хаотична система]], която се влияе от малки промени в околната среда, вследствие на което точното прогнозиране на времето е възможно само до няколко дни напред. Като цяло, в момента има две постоянни тенденции: (1) Средната температура се увеличава, и (2) в регионалните климатични системи настъпват забележими промени.<ref>{{cite news| title=Tropical Ocean Warming Drives Recent Northern Hemisphere Climate Change |publisher=Science Daily|date=April 6, 2001 | url=http://www.sciencedaily.com/releases/2001/04/010406073554.htm | accessdate=2006-05-24 }}</ref>
Природа съществува и извън [[Земя]]та, но единствената '''жива природа''' засега съществува само на [[Земя]]та. В извънземното пространство могат да се намерят няколко вида органични молекули (открити с микровълнова [[спектроскопия]]), космически лъчи, [[плазма]] (от която са съставени [[звезда|звездите]]), [[планета|планети]], [[комета|комети]], [[черна дупка|черни дупки]] и космически прах.
 
Последните [http://marsrovers.nasa.gov/newsroom/pressreleases/20070521a.html открития] на марсианските роувъри ''Spirit'' и ''Opportunity'' сочат за наличието на [[вода]] в миналото и потенциална възможност за някакви форми на [[живот]] съществували на [[Марс (планета)|Марс]]. На [[24 април]] [[2007]] година учени от [[обсерватория]]та в [[Женева]] съобщават за откритието на [[планета]] ''Gliese 581 c'' по посока на съзвездието Везни, намираща се на около 20,5 светлинни години от [[Земя]]та, която обикаля около звезда от тип [[червено джудже]] и на която теоретично погледнато може да съществува течна [[вода]] и възможност за [[живот]]. Според извършените изчисления се предполага, че тя има [[температура]], близка до тази на нашата [[планета]].
=== Водни системи на Земята ===
 
{{раздел-мъниче}}
Откритието е направено благодарение на спектрографа HARPS (''High Accuracy Radial Velocity for Planetary Searcher''), монтиран на [[телескоп]]а на Европейската южна обсерватория в [[Ла Сия]], [[Чили]] с [[диаметър]] 3,6 m.<ref>[http://astro.314c.com/article.php?%CF%EE%E4%EE%E1%ED%E0%20%ED%E0%20%C7%E5%EC%FF%F2%E0%20%EF%EB%E0%ED%E5%F2%E0 Астрономически портал - първа планета в обитаемата зона на друга звезда]</ref> Учените имат намерение да използват [[Канада|канадския]] MOST (''Microvariability and Oscillations of STars'') [[телескоп]], за да проведат по-нататъшни изследвания на [[планета]]та.
 
=== Човешка дейностЧовекът и нейното влияние върху природата ===
Макар че хората представляват сравнително нищожен процент от цялата биомаса на [[планета]]та, ефектът от тяхната дейност има огромни последици върху природата. Развитието на [[технология|технологиите]] довежда до експлоатирането на природните ресурси в големи мащаби. Замърсяването на [[въздух]]а и [[вода]]та, изсичането на [[гора|горите]], затоплянето на [[климат]]а, изчезването на някои видове [[растения]] и [[животни]] са само част от последствията на човешката дейност.