Наум Тюфекчиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
Със [[Стоян Шангов]] издава през 1900 година вестник „[[Вечерна поща]]“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с [[Борис Сарафов]] обмислят да отвлекат сина на богатия политик [[Иван Евстатиев Гешов]], но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с [[болшевики|болшевишки]] революционери и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в Русия.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueId=1745&sectionid=7&id=00010 Николов, Григор, „Наум Тюфекчиев - най-известният български терорист“, в. „Сега“, 12.1.2002 г.]</ref>
[[Картинка:Naum Tyufekchiev necrologue.jpg|мини|240п|Некролог за Наум Тюфекчиев.]]
През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Македония и се сближава с водачите на [[Младотурска революция|Младотурската революция]] [[Ниязи бей]] и [[Енвер бей]]. През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с [[Централни сили|Централните сили]]. Организиран и изпълнен от него е [[атентат в Градското казино|атентатът в Градското казино]] на 31 януари 1915 година при който загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал [[Климент Бояджиев]], дъщерята на военния министър генерал [[Иван Фичев]] Мара, Цветана Христова и художникът [[Петър Милев (художник)|Петър Милев]], а други 8 души са ранени.<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/12.php Благов, Крум... , Атентатът в градското казино]</ref> След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5 000 златни лева от името на Александър Тюфекчиев за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Македония. На 25 февруари 1916 година по заповед на [[Тодор Александров]] Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО [[Туше Скачков]] на улица [[Георги Раковски (улица в София)|„Раковски“]] пос заповедшест накуршума [[Тодорв Александров]]гърдите.<ref>Мантов, Димитър. Пантеон на черното безсмъртие. Атентатите в България, Български писател, 1995, стр. 35.</ref>
 
==Бележки==