Разлика между версии на „Гоцеделчевска котловина“

редакция без резюме
(галерия и комънскат)
'''ГоцеделчевскаГоцеделчевската котловина''' (до 1950 годинаг. '''Неврокопска котловина''') е [[котловина]] в Югозападна [[България]], в поречието на река [[Места]], [[Област Благоевград]].
 
== Географска характеристика ==
== Местоположение и граници ==
ГоцеделчевскатаКотловината котловинае серазположена намираот междудвете планинитестрани на средното течение на река [[ПиринМеста]], като на запад опира до стръмните склонове на [[СтъргачПирин]], иа на изток до склоновете на рида [[Дъбраш]], Западничаст от [[Родопи|Западните Родопи]]. ПосредствомНа [[Парилскаюг седловина|Парилскатакотловината седловина]]се напростира западдо сесеверните свързвасклонове съсна планината [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-Петричката котловинаСтъргач]],. аНа север чрез пролома [[Момина клисура (пролом на Места)|Момина клисура]] на северрека яМеста се свързва с [[Разлог (област)|Разложката котловина]]<ref name=viewfromthetop/>. Има продълговата форма, като дължината и&#768; от север-северозапад на юг-югоизток е 21 км, а средната и&#768; ширина — 6 км. Обща площ 122&nbsp;km². Средната надморска височина на котловинното дъно 530&nbsp;m<ref name=viewfromthetop/>.
 
Потъването на котловината през [[плиоцен]]а става по ясно изразени на терена разседи и е съпроводено със запълването и&#768; с наслаги, които през [[кватернер]]а са припокрити с алувий. За разлика от източните и&#768; склонове, които са полегати, западните, обърнати към Пирин са много стръмни. По разседите, по които е потънала котловината сега бликат множество минерални извори в района на селата [[Гърмен]], [[Огняново (Област Благоевград)|Огняново]] и [[Мусомища]]. Във връзка с геоложкия и&#768; строеж са и малките находища на железни руди и лигнитни въглища.
== Описание ==
Котловината е със средна надморска височина 530&nbsp;m и площ от 122&nbsp;km². Има продълговата форма с максимална [[дължина]] 21&nbsp;km и средна [[ширина]] около 6&nbsp;km.<ref name=viewfromthetop/> Отводнява се от река [[Места]]. Има равно котловидно дъно - 500-560 метра. В западната и източната част има разсадени склонове. Източните склонове са полегати, а северните - стръмни. При селата [[Гърмен]] и [[Огняново (Област Благоевград)|Огняново]] и [[Мусомища]] има минерални извори.
 
[[Климат]]ът е преходенпреходно средиземноморски. Средната годишна температура за станция Гоце Делчев е 11,3°С, средна януарска 0,0°С, средна юлска 21,6°С. Средна годишна валежна сума 646 мм. Отводнява се от река Места и нейните притоци ([[Канина]], [[Мътница (река)|Мътница]] и др.). Почвите и са алувиални, делувиални и излужени канелени., които заедно с благоприятните климатични условия Давадават възможност за произвежданеотглеждане на интензивни култури, средиземноморски видове, овощни дърветаовощия, зеленчуци, тютюн. Развито е и животновъдството.
 
Флората е представена от македоно-тракийски балкански ендемити, [[Благун (дъб)|благун]], [[чинар]], [[космат дъб]], [[червена хвойна|червена]] и [[обикновена хвойна]]. От фауната преобладават средиземноморски видове и [[ендемит]]и.<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1602.</ref>
 
== Селища ==
Главно селище е град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]].<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 230.</ref>
Главно селище в котловината е град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], разположен в западната и&#768; част<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 230.</ref>. Освен него има още един град [[Хаджидимово]] (в южната част) и 16 села: [[Балдево]], [[Баничан]], [[Блатска]], [[Борово (Област Благоевград)|Борово]], [[Господинци]], [[Гърмен]], [[Дебрен]], [[Дъбница]], [[Копривлен]], [[Марчево]], [[Мусомища]], [[Ново Лески]], [[Огняново (Област Благоевград)|Огняново]], [[Петрелик]], [[Садово (Област Благоевград)|Садово]] и [[Хвостяне]].
 
== Транспорт ==
Надлъжно и напречно през котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
* От север на юг, между селата [[Господинци]] и [[Садово (Област Благоевград)|Садово]], на протежение от 20,4 км — участък от второкласен път № 19 [[Симитли]] — [[Банско]] — [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] — ГКПП "Илинден".
* От запад на изток, от [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] до село [[Дъбница]], на протежение от 7 км — участък от третокласен път № 197 [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] — [[Доспат]] — [[Девин]].
 
<center><gallery caption="">
Картинка: Gotse Delchev valley from Leshten.jpg| Изглед към Гоцеделчевската котловина от [[Лещен]]
</gallery></center>
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-96|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-096.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
<references/>
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 152. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
== Бележки ==