Ангел Каралийчев: Разлика между версии

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август [[1902]] в гр. [[Стражица]], обл. [[Велико Търново]]. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - в сп. „Ученическа мисъл“ ([[Русе]]) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в [[Стражица]]. Следва химия в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Дипломира се в [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет]] през [[1928]], където завършва [[дипломация]]. Първата му книга - революционната поема „Мауна лоа“ излиза през [[1923]] г., на следващата година - сборникът му с разкази „Ръж“, а през [[1925]] г. е издадена и първата му детска книга - „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Сътрудничи на сп. „Нов път“, „[[Червен смях]]“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов ]] от [[1925]] г. публикува в сп. „Златорог“ на [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния [[народно творчество|фолклор]]. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929) „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. Умира на 14 декември [[1972]] г. в [[София]].

 

 

== Произведения ==