Разлика между версии на „Охрана“

842 байта изтрити ,  преди 7 години
редакция без резюме
м
 
== Причини за възникването на Охрана ==
 
[[Файл: Bulgaria 1940 - 1944.jpg|мини|Царство България - граници и контролирани територии от българите]]
[[Файл:Andon Kalchev at home - Aegean Macedonia.png|мини|[[Андон Калчев]] у дома в Егейска Македония 1941]]
[[Файл:Tsvetan Mladenov Lerin 1941.jpg|мини|Цветан Младенов в Лерин 1941]]
 
След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската]] война пред [[Анкара]] от войските на [[Ататюрк]], в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с [[българщина]]та. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал [[Йоанис Метаксас]].
 
 
== Солунски български клуб ==
[[Файл:Andon Kalchev at home - Aegean Macedoniascetch.pngjpg|мини|[[Андон Калчев]] у дома в Егейска Македония 1941]]
[[Файл:Local bulgarians in Aegean Macedonia - battalion of Ohrana-IMRO.jpg|мини|Позиция на [[ВМРО]] [[батальон]] на Охрана в [[Егейска Македония]]]]
В 1941 година в германската окупационна зона в [[Солун]] е учреден Солунският български клуб. В него участват много [[офицер]]и от българската войска. Един от неговите главни учредители е [[Андон Калчев]]. Клубът като организация си поставя за цел ''защита на правата на българите'' в частта на Егейска Македония, останала под чужда администрация и подпомагане на останалото извън държавните граници българско население в [[Македония (област)|Македония]].
 
В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така водената от Цветан Младенов и Андон Калчев в 1941 — 1942 г. в околията на Лерин милиция от 600 души, през [[1943]] е в състав 3000 души, а в [[1944]] г. достига 12 000 души местни българи и доброволци от България. Така организацията неутрализира [[гъркомани|прогръцкото]] и комунистическото [[македонизъм|македонистко]] влияние в региона.
 
[[Картинка:Ivan-Mihailov-monument-closeup.jpg|мини|дясно|Паметник на Иван Михайлов в Борисовата градина, София.]]
[[Файл:Andon kalchev & tanio nikolov.png|мини|220п|Андон Калчев с войводата на [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] и опълченци от [[Охрана]] в [[Егейска Македония]] 1943 г.]]
През август 1943 година старият лидер на ВМРО [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в [[София]] между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. В резултат на това към ротите на „Охрана“ в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна помощ са изпратени от България офицерски кадри.
 
 
== Бележки ==
{{commonscat|Ohrana}}
<references />
 
 
== Външни препратки ==
* [http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев,Българското национално дело в югозападна Македония 1941 – 1944 г.]
* {{el икона}} [http://akritas-history-of-makedonia.blogspot.com/2007/05/blog-post_28.html Οχράνα]