Сливенска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 51:
Сливенска планина се издига в западната част на [[Стара планина|Източна Стара планина]] с дължина около 25 km и ширина до 20 km на запад и 5 km на изток. На запад прохода [[Вратник]] (1050 m) и долината на [[Бяла река (приток на Тунджа)|Бяла река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) я отделят от [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишката планина]] на [[Стара планина|Средна Стара планина]], а на север долината на река [[Луда Камчия]] — от [[Котленска планина]]. На изток и югоизток Сливенският проход и долината на Сотирска река (ляв приток на Тунджа) я отделят от [[Стидовска планина]] и планината [[Гребенец]], части от [[Стара планина|Източна Стара планина]]. На юг със стръмни и скалисти склонове се спуска към ниското и равно [[Сливенска котловина|Сливенското поле]].
 
От долината на [[Асеновска река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) планината се дели на две части: североизточна и югозападна. Североизточната част е по-висока, с по-остри форми и по-импозантна, като тук се издига най-високият връх на планината [[Българка (връх)|Българка]] {(1180,5 m), който се явява и най-високата точка на цяла [[Стара планина|Източна Стара планина]]. Югозападната част е по-ниска и с по-закръглени форми — най-висока точка Йорданов връх (1072,7 m).
 
Изградена е от пермско-триаски кварцопорфити, триаски и горнокредни варовици, пясъчници и мергели и еоценски флашки седименти. Множество карстови форми — пещери (Хайдушката пещера, Змееви дупки, Мочурите, Орлови дупки и др.), пропасти, сипеи и срутища. Почвите са канелени и кафяви горски. Северните ѝ стръмни склонове към долината на река [[Луда Камчия]] са обрасли с гори от бук и дъб, а южните са скалисти, на места отвесни, оголени и силно еродирани. Тези склонове са известни като Сините скали.