Разлика между версии на „Политическа философия“

м
 
Според него Църквата, е общността от вярващи, които са достойни за земен живот и живеят в любяща близост, защото така им е възложено, но не заради самия земен живот. Божият град е земната, времевата антиципация на единството на душите с Бога. За разлика от нея светската държава е обвързана с този свят и затова е преходна. Когато се появява „За града Божи“, източните готи вече са плячкосали Рим и са доказали, че Римската империя също има своя край, както някога е станало с Вавилонското царство. Държавата е преходна, учи Августин, Църквата обаче не е – до края на историята. Разликата, която Августин прави между Божия и Светския град е от решаващо значение за историята на Западна Европа. Оттогава църква и държава стават две отделни институции. Светската култрура може до известна степен да се развива независимо от църковната, а църковната независимо от светската. В Източната църква, там където Римската империя надживява Августин с повече от хиляда години, тази разлика между църква и държава никога не е съществувала.
 
''Тома Аквински'' (Тома от Аквино – ок. 1225 – 1274)
 
Тома Аквински е най-великият учител на средновековието, което разбира света като безкрайна йерархия от най-нисшето същество до върха, където стои Бог. Критерий за мястото на всяко същество в тази йерархия е степента на неговата „същност“. Голямата заслуга на Тома Аквински е поставянето на теологията на научна основа. За изясняването на тайните на вярата прилага принципа на „естествения разум“ и философските възгледи на Аристотел. След като обявява природата за добре управлявана от Бога, Тома потвърждава необходимостта от изследването и в духа на Аристотеловата традиция. Като казва „да“ на природата, той се отвръща от традиционната за църквата враждебност към тленното. Душата се стреми към съвършенство в Бога, обаче и тялото е дадено от Бога. Богоугодни и затова „естествени“ за Тома са и обществото, правото и държавата. Той приписва на държавата служебна роля спрямо църквата, но при него няма и помен от Августиновото презрение към „Световния град“ от гледна точка на „града Божи“. За него е естествено обществото да е разделено на Горе и Долу, на владетели и слуги, но той не признава произвола на властниците и бунтовете на слугуващите. Също като Аристотел той залага на златната среда във всичко отнасящо се до земния живот
 
==Бележки==
22

редакции