Йонийски стил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
корекции, форматиране, сег. историческо
Ред 2:
[[Image:Colonne-p1040009.jpg|мини|Капител в йонийски стил]]
 
=== История ===
Появата на Йонийския стил датира от средата на [[6 век пр.н.е.]] в [[Йония]], югозападното крайбрежие и островите на [[Мала Азия]], населени от йонийски [[гърци]], където се говорилговори йонийскияйонийският диалект. Следи от този архитектурен стил във вътрешността на [[Гърция]] се наблюдават от 5в.[[5 век пр.н.е.]] Първият от великите йонийски храмове, въпреки че е просъществувалпросъществува само едно десетилетие преди да бъде срутен от [[земетръс]], е бил храмът на [[Хера]] в [[Самос]], построен около [[560 г. пр.н.е.]] от архитекта [[Ройкос]]. По-дълго запазен е [[храмът на Артемида]] в [[Ефес]], (днешна [[Турция]]), също в йонийски стил, единедно от [[Седемте чудеса на света]].
 
=== Особености ===
За разлика от гръцко-дорийския стил, Йонийските [[Колона|колони]] обикновено се полагат върху [[база]], която разделя тялото на колоната от стилобата[[стилобат]]а или платформата. [[капител|КапителътКапител]]ът на йонийската колона съдържа специфични [[Спирала|спираловидни]] елементи в четирите си края, наричани [[волутаВолута|волути]]. Първоначално тези волути лежалилежат в една равнина, но впоследствие се видяло,изработват чев могатчетирите дакрая бъдатна колоната, под ъгъл спрямосрямо ъглите[[капител]]а. Тази характерност на йонийската колона я е направилаправи по-гъвкава и задоволителна от дорийската за критичните погледи през [[4 в.век пр.н.е.:] - поставянето на волутите4 подволути ъгълна ввсяка ъгловитеколона колониосигурява осигурявало,еднакъв чеизглед теот могатвсичките да бъдат видени като еднакви когато биват гледани от другаѝ странастрани.
 
[[Ренесанс|Ренесансовият]]овият архитект и теористтеоретик [[Винченцо Скамози]], живял през 16в[[16 век]], проектира версия на перфектен четиристранен йонийски капител;. тазиТази версия става толкова стандартна, че когато гръцко-йонийската колона бива отнововъзродена представена презпри Гръцкото Възраждане през [[18 век]], тя е посрещната като архаично свежа и примитивна, дори републиканска.
 
Под волутите, йонийската колона може да има широка яка, разделяща капитела от тялото с [[жлеб|жлебовете]]канелюрите, както е прив замъка Кооле;. можеМоже да има чепка плодове или цветя, завъртяни по такъв начин, че да оформят волутите. След ранниранните експерименти с 16 жлеба, брояброят на жлебоветеканелюрите вна тялотоствола билна колоната е определен на 24. Тази стандартизация поставя жлебовете в сходна пропорция с диаметъра[[диаметър]]а на колона от всякакъв размер, дори когато височината и е увеличена. РимскотоРимската правенеизработка на жлебовеканелюрите се различава от гръцкото:гръцката — между тях римляните не оставялиоставят многопромеждутък от повърхността на колоната между жлебовете, а гърците ги правелиправят колкотоплътно ръбаедин надо нождруг, ипри което се получава остър ръб, текойто лесно се чупеличупи.
 
Йонийската колона винаги е по-деликатна от дорийската. Височината на йонийските колони е осем-девет пъти колкото диаметъра им, ипонякога дори повече, както е в колониите на Атебелия. Въпреки че йонийските колони обикновено имат жлебовеканелюри, не всички се придържат към стандартизацията: - [[Иниго Джоунс]] влагаправи нотка трезвост с гладкитегладки йонийски колони в неговияпроекта проектси за банкетната къща в [[Уайтхол Палас]], [[Лондон]], а архитектаархитект [[Джон Ръсел Поуп]] е искалиска да изрази мъжествената енергия, комбинирана с интелекта на [[Теодор Рузвелт]] и затова е оставилоставя колоните на [[Рузвелтския мемориал]] в Американския исторчески музей без жлебове – подобна архитектура изглежда по-силна и извисена.
[[Image:Columns around Jefferson Memorial in Washington DC.jpg|мини|Колоните, около мемориала на Джеферсън във Вашингтон са в йонийски стил]]
 
Характерна особеност на йонийския ордер са волутите в капитела, които са обект на много теоретични и практически разногласия, базиращи се на кратко и смътно описание на [[Витрувий]].
 
[[ЕнтаблатураАнтаблеман]]таът има три части: — чистачист [[архитрив]]а, разделенаразделен на дведва, или по-общо на три, пръстена ([[Фасций|фасции]]), с [[фриз]], който може да бъде богато скулптуренскулптрипан, и [[корниз]], изграден от [[дентилдентикул]]и (приличащи на близко разположени краища на напречни греди), с [[корона (архитектура)|корона]] и [[цима]], които носят тежестта.
Йонийският стил често се характеризира с изобразителен, разказвателен фриз, за разлика от [[триглиф]]ите при [[Дорийски стил|дорийския ордер]]. Римската и ренесансовата практика намаляват височината на ентаблатурата като намалят пропорциите на архитрива, което прави фриза по-забележим.
 
Йонийският стил често се характеризира с изобразителен, разказвателен фриз, за разлика от [[триглиф]]ите и [[метоп]]ите при [[Дорийски стил|дорийския ордер]]. [[Древен Рим|Римската]] и ренесансовата[[ренесанс]]овата практика намаляват височината на ентаблатуратаантаблемана, като намалятнамалявайки пропорциите на архитрива, което прави фриза по-забележим.
[[Витрувий]] описва, че дорийския ордер има пропорции, близки до тези на мъжкото тяло, а йонийския разчита по-елегантни и женствени пропорции. Въпреки че не споменава името на цитирания документ, се смята че подобна традиция е завещана от елинските архитекти, например [[Хермоген от Приена]], архитект на [[Храм на Артемида|храма на Артемида в Ефес]].
 
[[Витрувий]] описва, че дорийския ордер има пропорции, близки до тези на мъжкото тяло, а йонийскияйонийският разчита на по-елегантни и женствени пропорции. Въпреки че не се споменава името на цитирания документ, се смята че подобна традиция е завещана от елинските архитекти, например [[Хермоген от Приена]], архитект на [[Храм на Артемида|храма на Артемида в Ефес]].
Ренесансовите теоретици в областта на архитектурата, базирайки се на тази бележка, интерпретират йонийския ордер като по-представителен от дорийския, и по-малко женствен от коринтския. Йонийския стил е присъщ на библиотеки и съдилища от пост-ренесансовата епоха. Малкото оцелели архитектурни документи от времето преди Ветрувий, не е ясно дали е имало подобни интерпретации през 5 и 4 век пр.н.е.
 
Ренесансовите теоретици в областта на архитектурата, базирайки се на тази бележка, интерпретират йонийския ордер като по-представителен от дорийския, и по-малко женствен от [[Коринтски стил|коринтския]]. ЙонийскияЙонийският стил е присъщ на библиотеки и съдилища от пост-ренесансовата епоха. Малкото оцелели архитектурни документи от времето преди ВетрувийВитрувий, не едават ясноинформация дали е имало подобни интерпретации през 5 и 4 век пр.н.е.
Партенонът, въпреки че стриктно спазва дорийския ордер, съдържа също йонийски елементи. Чисто йонийски форми се откриват в [[Ерехтейон]]. Друга характерна особеност в Ерехтейон е, че колоната за първи път е сменена със [[скулптура]].
От седемнадесети век насам, много хора възхваляват и копират йонийската версия, която може да се види в храма “Щастието на Вирилий” в Рим, където за първи път се появил детайлно изсичане на [[Антоин Десгод]].
 
Партенонът[[Партенон]]ът, въпреки че стриктно спазва дорийския ордер, съдържа също йонийски елементи. Чисто йонийски форми се откриват в [[Ерехтейон]]а. Друга характерна особеност в ЕрехтейонЕрехтейона е, че колонатаколоните за първи път еса смененасменени със [[скулптура|скулптурни фигури]], наричани [[кариатиди]].
Йонийският ордер се дели на два типа: Малоазиатски, който е по-старият, и Атически, пренесен от [[Мала Азия]]. Основни разлики в двата подвида са оформянето на основата на колоната. При капитела в Мала Азия завършва с лесбийска кима, а в Атика - с йонийска. В Малоазийския вид липсва фриз - там той е заместен от дентил или зъборез.
 
От седемнадесети[[17 век]] насам, много хора възхваляват и копират йонийската версия, която може да се види в храма “Щастието на Вирилий” в Рим, където за първи път се появилпоявява детайлно изсичане на [[Антоин Десгод]].
 
Йонийският ордер се дели на два типа: Малоазиатски, който е по-старият, и Атически, пренесен от [[Мала Азия]]. Основни разлики в двата подвида са оформянето на основата на колоната. При капитела в Мала Азия завършва с лесбийска кима, а в Атика - — с йонийска. В Малоазийския вид липсва фриз - — там той е заместен от дентилдентикул или зъборез.
 
== Вижте също ==