Крива паланка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Petar9 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
| област = Славище
| област-препратка = Славище
| население = 1600014 558
| население-година = 2002
| надморска-височина = 644
Ред 30:
Църквата [[Свети Димитър (Крива паланка)|„Свети Димитър“]] е построена в 1833 г. През 1845 година в Крива паланка е построена нова българска църква, а в двора ѝ българско училище. През 1868 година официално е създадена [[Паланечка българска община|Паланечката българска община]].
 
В началото на 20 век Крива паланка е смесено българо-турско градче в Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. паланката е населявана от 1 500 жители македонцибългари [[християнство|християни]], 2 500 [[турци]], 20 власи и 320 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_31.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 224.]</ref>
 
В началото на 20 век християнското население на Крива паланка е изцяло под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Паланка има 1 364 българи екзархисти и функционират българско основно и прогимназиално училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905. рр. 142-143.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 2 къщи в града до 1903 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.</ref>.
Ред 77:
==Личности==
{{основна|Кривопаланчани}}
В 19 и началото на 20 век Крива паланка е със смесено турско-македонскобългарско население. Водач на македонскитебългарските възрожденски борби в Паланечко и представител на Първия български църковно-народен събор е поп [[Георги Паланецки]]. Едни от известните кривопаланци са дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация [[Александър Димитраков]], член на Централния и&#768; комитет, и [[Манасий Лучански]]. От Паланка е и видният български писател [[Димитър Хаджилиев]]. Сред македонците по националност се открояват имената на югославския политик и учен [[Борис Арсов]], режисьора и сценарист [[Кирил Ценевски]], министрите [[Ненад Новковски]] и [[Мери Младеновска-Георгиевска]].
 
== Външни препратки ==