Разлика между версии на „Първи балкански съюз“

редакция без резюме
'''Първият балкански съюз''' е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу [[Османска империя|Османската империя]]. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз [[Михаил III Обренович]] постига споразумения с [[Румъния]] (през май 1865 и януари 1868 г.), [[Черна гора]] (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и [[Гърция]] (август 1867). От големите европейски държави [[Русия]] и [[Франция]] насърчават сръбската дипломация. [[Австро-Унгария|Австрия]] е против, но е отслабена от [[Австро-пруска война (1866)|войната си с Прусия]]. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на [[Критско въстание (1866-1869)|Критското въстание от 1866 г.]] и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на [[Българска екзархия|движението за независима българска църква]]. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.<ref>Leften Stavros Stavrianos, Traian Stoianovich. [http://books.google.com/books?id=xcp7OXQE0FMC&dq=The+Balkans+since+1453&source=gbs_navlinks_s The Balkans since 1453.] C. Hurst & Co. Publishers, 2000. ISBN 1850655510. ppСтр. 394-396</ref>
 
== Мотиви ==
== Сръбско-черногорски договор ==
Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз [[Михаил Обренович]] и министър-председателя [[Илия Гарашанин]]. Поради военната неподготвеност на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. Методите за постигане на тази цел са дипломатическо изолиране на Османската империя и съвместни военни действия на балканските държави и народи. Във военната и политическата си подготовка Михаил и Гарашанин разчитат на [[Руска империя|Русия]].<ref>{{cite book | last = Йовановић | first = Слободан | authorlink = | year = 1933 | url = http://serbia-forum.mi.sanu.ac.rs/wb/?action=getbook&bookkey=548#page/0/mode/1up | title = Друга влада Милоша и Михаила | publisher = Издавачка књижарница Геца Кона | location = Београд | pages = | accessdate = 12.10.2013}} Стр. 347-353</ref>
През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от [[Белград]] черногорският княз [[Никола I|Никола]] се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола<ref name="manchev-IBN-PBS">{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | year = 2001 | title = История на балканските народи. Том 1 | location = София | pages = }} [http://chitanka.info/text/5818/80#textstart Първият балкански съюз] (достъп от 12.10.2013)</ref>
 
== Съюзни договори ==
== Сръбско-гръцки договор ==
 
=== Между Сърбия и Черна гора ===
През септември 1866 година владетелите на Сърбия и Черна гора се договарят да подготвят обща война срещу Османската империя, която трябва да бъде предшествана от въстания в османските територии. Срещу материална помощ от [[Белград]] черногорският княз [[Никола I|Никола]] се задължава да съгласува антиосманските си действия. Договорът предвижда и обединение в обща държава начело с Михаил Обренович в замяна на материални привилегии за княз Никола.<ref name="manchev-IBN-PBS">{{cite book | last = Манчев | first = Кръстьо | year = 2001 | title = История на балканските народи. Том 1 | location = София | pages = }} [http://chitanka.info/text/5818/80#textstart Първият балкански съюз] (достъп от 12.10.2013)</ref>
 
=== Между Сърбия и Гърция ===
Сръбско-гръцкият съюз е подписан на 26 август 1867 година. С него е поставен конкретен срок за начало на войната срещу Османската империя – март 1868 година. Дотогава Сърбия трябва да подготви 60-хилядна армия, а Гърция – 30 хиляди бойци и флот. Съюзниците си поставят за цел пълното освобождение на всички християни в Европейска Турция и на [[Егейско море|егейските]] острови, оставяйки уточнението на бъдещите граници на по-късен етап. Сърбия си запазва правото върху [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]], а Гърция се стреми към анексия на [[Крит]], [[Епир]] и [[Тесалия]].<ref name="manchev-IBN-PBS"/>
 
=== Между Сърбия и Румъния ===
== Сръбско-румънски договор ==
Последен, през януари 1868 година, е сключен сръбско-румънският договор. В хода на преговорите на Михаил Обренович е предложена подялба на българските земи след премахването на османската власт, като румънското правителство запазва за себе си земите на север от линията [[Русе]] – [[Варна]]. Окончателният договор не съдържа такава клауза, а условия за разширяване на двустранната търговия и румънски неутралитет в случай на сръбско-турска война.<ref name="manchev-IBN-PBS"/>