Видеокарта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Veselin Stanev (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Veselin Stanev (беседа | приноси)
Ред 8:
Наи често видеокартата е изпълнена във вид на [[Печатна платка|печатна платка]],която се поставя в [[Разширителна карта|слот за разширение]]- универсален или специализиран ([[AGP]], [[PCI Express]]). Напоследък има тенденция видеокартата да е интегрирана с дънната платка, за да се подобри качеството и на работа и да се избегнат възможни проблеми, ако се окаже несъвместима с оригиналната дънна платка на компютъра.
== История ==
Един от първите графични адаптери за [[IBM PC]] е [[MDA (видеоадаптер)|MDA]] (Monochrome Display Adapter) през 1981 година.Тои е работел само в текстов режим (80×25 символа) като е поддържал пет вида текст: нормален, ярък, инверсен, подчертан и мигащ.Възможност за предаване на цветова или графична информация не е имало,а какъв цвят ще бъдат буквите се е определяло от модела на монитора.
 
[[Графичен потребителски интерфейс|Графичните потребителски интерфейси]],които се внедряват в много [[Операционна система|операционни системи]], стимулират нов етап в развитието на видеокартите. Появява се понятието «графичен ускорител» (graphics accelerator). Това са видеокарти, които изпълняват някои графични функции на апаратно ниво. Към тези функции се отнасят: преместване на големи блокове изображения от един участък на екрана в друг (например, при преместване на прозорци), рисуване на линии, шрифтове, поддръжка на курсора и др. Графичния потребителски интерфейс е удобен, но неговото използване изисква от централния процесор немалки изчислителни ресурси, и на съвременните видеокарти се налага да облекчат неговата работа.
 
== Устройство ==
Съвременната видеокарта се състои от: