Христо Телятинов: Разлика между версии

| роден-място=[[Дойран]], днес [[РепубликаОсманска Македонияимперия]]

Телятинов е роден в [[македония|македонския]] град [[Дойран]] (Поленин) в [[1849]] година. Първоначално става учител, а по-късно е ръкоположен за свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква, а след [[1871]] година и за налагане на [[Българска екзархия|екзархията]] в Дойран и в други македонски епархии. През 60-те и 70-те години е български учител в родния си град и екзархийски архиерейски наместник.<ref>Янишлиевъ, Борисъ Д. „Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година“, (Спомени), София, март 1934, стр. 29.</ref> В [[1881]] година Телятинов е единият от двамата учители на дойранското училище.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 642.</ref>. През ноември същата година то е затворено, но Телятинов остава в Дойран с екзархийско поръчение да работи за неговото отваряне.<ref>[http://www.promacedonia.org/ak/ak_14.html Арсени Костенцев. „Спомени“, Глава 14 „В Солун, Струмица и Емборе“]</ref> Неговата упоритост се увенчава с успех през 1888 година, когато в града е построена българска църква и е отворено българско училище.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/hadzidinev-doiran.html Кирил Хаджидинев: Дойран. Разцветът и гибелта на един град., С., 1960, с. 19]</ref> Отец Телятинов оставя следната паметна бележка по този повод:

През 80-те години е екзархийски свещеник в [[Кичево]], където се опитва да противодейства на пусналата здрави корени в [[Поречие]]то сръбска пропаганда.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/tn/tn_2.html Тома Николов. „Спомени от моето минало“, Глава 2 „Постъпването ми като ученик в Солунската гимназия“]</ref> През периода [[1899]] -[[ 1902]] година Телятинов председателства [[Петричка българска община|българската църковна община]] в [[Петрич]], където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.